Безценните капки живот

Кръводаряването е всепризнато като един от най-хуманните жестове, който може да подпомогне спасяването на животи като същевременно не рискуваме почти нищо.

Винаги съм мислел, че трябва да го направя някой път и все не ми се е струвал подходящ моментът. От една страна поради ангажиментите, които съм имал, а от друга, притеснявал съм се, че може да не ми се отрази добре. Разбира се, има достатъчно информация в Интернет, разсейваща голямата част от митове, свързани с рисковете от кръводаряване, но докато не го изпиташ лично, винаги си остават някакви съмнения.

Преди около две години ми се наложи да събирам кръв за близък роднина, на когото предстоеше операция и в такава ситуация нямаш много време да умуваш.  Трябваше да даря кръв и беше необходимо да намеря и още двама кръводарители. Не, че не може да се плати за това – знаем, че съществуват такива практики, макар да са забранени, но някак бих предпочел да не стимулирам незаконни бизнеси, а и кръвта да е дарена от сърце, а не по принуда.

По една щастлива случайност моментът съвпадна с провеждана в моята месторабота кампания за кръводаряване и не беше никакъв проблем да намеря доброволци да ми съдействат. Събрах дори повече желаещи от колкото ми трябваха, а други мои близки също си предлагаха услугите, което силно ме трогна в този труден момент.

Оказа се, че кръводаряването не ми се отразява тежко. Чувствах се все едно просто не съм спал добре вечерта. Тази лека отпадналост обаче се компенсираше с изключително приятното чувство, че съм дал нещо от себе си, което ще спаси живот. Дори реших, че нямам нужда да ползвам полагащите ми се два дни отпуск. Отдавна не ми се беше случвало да се чувствам толкова добре. Изпитвах и огромна благодарност към всички колеги, които се отзоваха на призива ми да помогнат.

След като ми беше помогнато по този начин, реших, че при следващата такава акция в работата ми, ще се включа отново, за да върна по някакъв начин жеста към друг колега или дори към някой непознат. Отново нямах никакви проблеми при даряването и дори успях да раздам част от сладките и напитките на бездомниците от градинката пред Народния театър. Единият от тях вместо да ми благодари ме попита дали нямам и някоя стотинка, но това е друга тема J

Струва ми се, че повечето от нас, които отговарят на условията за кръводарители, биха го правили с удоволствие, но въпреки това не го правят достатъчно често поради липса на време или на достатъчно информация.

Държавата се грижи да стимулира по един или друг начин кръводарителите, най-вече с двата дни отпуск, които им се полагат. Различни неправителствени организации като БЧК и други често провеждат информационни кампании и акции, но като цяло изглежда, че това не е достатъчно и често сме свидетели на призиви за кръводаряване по спешност.

Съдейки по себе си, установявам, че шансът да се замъкна сам към някой център за кръводаряване е почти нулев, докато с голямо желание се отзовавам на кампании, при които мобилният екип идва директно при теб. Не съм сигурен, но предполагам, че за повечето хора е така и трябва хората от които зависи да наблягат на тази форма на събиране на дарители. Необходимо е също така още по широко разпространение на материалите, свързани с ползите и рисковете от кръводаряването, за да могат все повече хора да прегръщат идеята. Шапка свалям на всички хора, чиято професия е свързана с тази благородна дейност. За себе си съм решил, докато съм в достатъчно добро здраве да дарявам периодично кръв. Винаги има някой, който има нужда от помощ.

Допълнено на 08.12.2016 г.

Когато сме от страната на тези, които имат нужда от кръвта, имаме много опции, най-реалистичната от които е да се възползваме от услугите на „доброволци“, които да дарят за нашия близък срещу „почерпка“. Може би понякога нямаме избор и прибягваме и до това, макар да е забранено. Има обаче и други варианти. Изключително добро впечатление ми направиха няколко групи във Фейсбук за безвъзмездно кръводаряване, които изглежда функционират много успешно и събират много хора, посветени на каузата. Не би следвало да се пренебрегва и факта, че Националния център по трансфузионна хематология публикува на страницата си(връзка към която съм публикувал по-надолу) кампаниите, които се провеждат периодично. Това дава възможност на нуждаещите се да отидат на конкретното място и да помолят част от доброволците да дарят в полза на техния близък. Не мисля, че някой би отказал да напише нечие име, ако вече не е обещал на друг.

 

Допълнителна информация за кръводаряването:

Страницата на Националния център по трансфузионна хематология

Информация от БЧК

Списък с центрове за кръводаряване

One Comment

  1. Петър Димитров said:

    Кръводаряването даже е полезно за организма защото се стимулира хематогенезата се обновяват кръвните телца.
    Веднъж в годината е оптимално

    ноември 27, 2016
    Reply

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *