Влакове на две скорости

Пътуването с влак в нашата страна е уникално изживяване. Като студент го практикувах редовно и имам прекрасни спомени от дългите часове, прекарани във влака. Дава ти се възможност да разгледаш красивата местна природа, да срещнеш стари познати, да се запознаеш с нови и интересни  хора, да чуеш поучителни житейски истории от всякакъв тип.

Спомените за някои дребни несгоди, свързани със сериозни закъснения на влаковете или не особено добрите условия в тях сякаш остават на заден план. Когато си на 20, такива неща не те впечатляват особено.

Малко повече започваш да ги забелязваш, когато се качиш на влакове в по-развити европейски страни. Там виждаш доста по-нови, по-чисти и по-бързи вагони. В голяма част от държавите в Европейския съюз железопътният транспорт е приоритет, въпреки че и там обикновено не е на печалба. Там обаче обръщат повече внимание на теми като опазване на околната среда и инфраструктурата им е много добре развита. Някои от скоростните влакове са сериозна конкуренция дори на самолетния транспорт.

Преди няколко дни ми се наложи да се кача на влак в България за пръв път от много години. Старите приятни спомени нахлуха много бързо. Не беше и трудно, след като изглежда, че през последните 10-15 години нищо не се е променило. Стори ми се, че бях попаднал в машина на времето. Абсолютно същите вагони, същите прозорци, които или трудно се отварят или не могат да се затворят. Не особено приветливите тоалетни. Дори и хората сякаш са същите- преобладаващо младежи, тръгнали с  раничката в незнайна посока, забучили слушалките в ушите и ровещи нещо в таблета. Добре де, това с таблета е по-ново, преди нямаше такива неща. Останалата част от пътниците обикновено са пенсионери (другият контингент, ползващ намаленията на БДЖ), от които винаги ще се намери поне един, на когото много му се говори с теб и няма да ти позволи да спиш, въпреки деликатните опити да прекратиш комуникацията.

Хората явно не се променят във времето, но останах малко разочарован, че и с нашите влакове е така и не си личи много, че си в Европейския съюз.

Всъщност намерих знак, който напомня, че сме част от голямото европейско семейство. Пред тоалетната беше закачена указателна табела, информираща пътниците за правата им като пътници във влак в ЕС, произтичащи от Регламент на ЕС, приет през 2007 г. Не съм сигурен, че много хора са запознати, че има такъв, и затова ще споделя някои от нещата, които пише в него и ми се сториха интересни.

Когато си купувате билет за влак, не може да изискват от вас да заплатите по-висока цена заради националността си или мястото, от което купувате билета.

 

Ако влакът ви бъде отменен или закъснее, винаги имате право на подходяща информация за това, което се случва, докато чакате.

Ако ви съобщят, че ще пристигнете в крайната си дестинация със закъснение от най-малко 1 час, имате право:

  • да се откажете от пътуването и да поискате незабавно да ви върнатсумата, която сте заплатили за билета (в зависимост от обстоятелствата пълната сума или сумата за частта от пътуването, която не сте извършили).

    Възможно е също така да имате право на връщане до вашето първоначално място на заминаване, ако закъснението ви възпрепятства да изпълните целта на своето пътуване, или

  • на превоз до вашата крайна дестинацияпри първа възможност (или на по-късна дата по ваш избор). Това включва използването на алтернативен транспорт, когато влакът е блокиран и превозите по линията са преустановени.
  • на храна и напитки(пропорционално на времето на чакане)
  • на настаняване в хотел– ако се наложи да останете за през нощта.

Ако решите да продължите пътуването си по същия маршрут или да приемете алтернативен транспорт до вашата дестинация, възможно е да имате право на обезщетение в размер на:

  • 25%от цената на билета, ако закъснението е между 1 и 2 часа;
  • 50%от цената на билета, ако закъснението е над 2 часа.

Няма да получите обезщетение, ако:

  • сте бил информиран за закъснението, преди да си купите билета;

Превозвачът носи също така отговорност и дължи обезщетение, ако по негова вина се загуби или повреди нашия багаж (до 1300 евро).

Регламентирани са и обезщетения при нараняване или дори (не дай Боже) смърт на пътника по вина на компанията.

Ако смятате, че правата ви са били нарушени, можете да подадете жалба до железопътната компания, която трябва да ви отговори в срок от 1 месец.

Ако нейният отговор не ви удовлетворява, можете да се свържете с Изпълнителна агенция „Железопътна администрация”.

За добро или лошо Регламентът дава възможност на държавите членки да не прилагат всички тези правила за вътрешните си превози  и нашата страна се е възползвала от това право, което ще продължи поне до 2019 г. С други думи, ако пътувате от Брюксел до Париж с влак, правата Ви са в голяма степен защитени, докато ако решите да се разходите например до Карнобат, за това няма никаква гаранция.

Вероятно политиците и експертите, взели това решение, са имали своите основания. Самият факт, че регламентът допуска такова изключение, предполага, че са правени нужните анализи. На мен като потребител и гражданин не ми се струва редно и се надявам поне от 2019 г. това да се промени. Още повече се надявам в най-скоро време да започне истинска модернизация на нашия железопътен транспорт, за да можем както всички ние, родени тук, така и нашите гости , да се наслаждаваме на комфортно пътуване с влака до всички прекрасни кътчета на нашата страна.

Модерно е напоследък да се говори за Европа на две скорости. В някои области скоростите изглежда са и много повече. Време е изоставащите да натиснем педала, лоста или каквото друго е нужно, за да можем един ден да наваксаме.

 

 

 

Източници:

https://pravatami.bg/5658

http://europa.eu/youreurope/citizens/travel/passenger-rights/rail/index_bg.htm

http://www.bdz.bg/bg/prava-i-zaduljeniia-na-putnicite/prava-i-zaduljeniia-na-putnicite.html

 

 

One Comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *