„Възкръснали“ конски сили

Много малко мои приятели си спомнят, че преди доста години си купих един Голф двойка. Не съм от Перник, но тогава просто това ми изпадна. Беше ми първата кола. Страшно много й се радвах, но и доста попрепатих за около месец и половина- сменях разни работи по нея, наложи се един-два пъти да ме дърпат или бутат, веднъж ми свърши бензина, та правих поход до най-близката бензиностанция. Динамично започна съвместният ни живот и внезапно приключи. Една сутрин просто си беше тръгнала от паркинга пред блока. Предполагам, че не сама, а с помощта на злодеи, но така и не разбрах.

Останаха предимно хубавите спомени от това кратко съжителство, което включваше и близо месец на морето. На няколко пъти  сънувах, че си я намирам, но този сън така и не се сбъдна. Спомените постепенно започнаха да избледняват и дори номера бях забравил. Докато не ми го припомниха внезапно….

Дванадесет години по-късно получавам писмо, с което Гаранционният фонд ме уведомява, че нямам застраховка „Гражданска отговорност“ за същата тази клета колица, която вече бях забравил. Помислих, че е станала грешка и веднага се свързах с Фонда. Любезно ми обясниха, че информацията за регистрираните автомобили получават от КАТ. Обадих се в КАТ по постоянния ми адрес, но дежурният не успя да ме ориентира към кого да се обърна, за да получа достоверна информация. Посъветва ме да питам в районното управление, където съм обявил колата за открадната. Реших обаче, че това доведе до необходимост от още и още обаждания и заложих на вече изпитаната в практиката комуникация по електронната поща.

Попитах по какви причини някогашната ми кола още се появява в регистрите на МВР, след като надлежно съм ги уведомил какво се е случило с нея. Помолих също така да се предприемат необходимите действия това да спре, за да няма и допълнителни последствия за мен от това й виртуално съществуване, като напр. да ме търсят за данъци.

За  повече от месец отговор така и не получих. Това малко ме изненада, защото друг път са реагирали доста по-бързо. Реших да напомня за себе си и да изпратя второ електронно съобщение. Този път си поисках и номерче – възможност, предвидена в правилата на МВР за работа с предложения и сигнали, която препоръчвам да се ползва- за да мога и лично да проверя какво се случва. Почти веднага бях уведомен за номера на сигнала ми от преди месец и за това, че е разпределен на областната дирекция на МВР по постоянния ми адрес. Започнах да въртя телефони и да си говоря с любезни дами, всяка от които ми обясняваше, че не съм за нея и ми даваше следващия номер. Накрая се свързах с когото трябва, за да разбера, че май никой все още не работи по моя въпрос, защото той бил получен по мейла, но още не бил дошъл и на хартия!!

Казаха ми, че няма нужда да звъня повече, а като има нещо за мен, ще ми се обадят. Скоро след това ми звънна любезен господин, за да ме попита какъв точно ми е проблемът в този случай. Обясних му, че проблемът ми е, че отдавна изчезналата ми и отписана от регистрите на моето съзнание кола, не е отписана от други регистри и това може да доведе до някакви негативни финансови последствия за мен. Очевидно няма да отида да си платя гражданската отговорност, но току-виж ми почукали на вратата данъчните, за да ми търсят задължения за години назад. Човекът ми отговори, че е напълно нормално да дойдат да ме потърсят, ако не съм дерегистрирал колата в КАТ! Ако съм искал да я отпиша,да съм отидел с талона и с не знам какво си още и да си подам молба. Друг начин нямало. Това малко ме шокира, тъй като съм си представял, че съобщаването навреме за кражбата на автомобила е напълно достатъчно съответните органи, особено когато става дума за една и съща система, да са напълно наясно какво се е случило. Оказа се, че не било точно така. Даже служителят ми обясни, може би съвсем основателно, че освен правата, трябва да си знам и задълженията. На въпроса ми защо никой не ме е потърсил например през 2007 г., а някой се сеща за моята кола през 2017 г., получих отговор, че Гаранционният фонд от съвсем скоро има връзка с регистрите на Пътна полиция. Аз си спомням, че още тогава си прекратих застраховката на основание въпросната кражба и дори ми върнаха малко пари. Слаба утеха, при положение, че нямах каско, но мислех, че въпросът със застраховките на тази кола е приключил в онзи момент.

Напълно съм съгласен, че като има правила, те трябва да се спазват. От друга страна имам и някои съображения. Когато на човек му откраднат колата, шокът е достатъчно голям и е възможно да не знае всички неща, които трябва да направи, като това да предприеме някакви активни действия за сваляне на автомобила от регистрация. Би следвало компетентните органи да му обяснят и евентуални следващи стъпки. За мен самото правило е абсурдно дори и с обяснението, че така си избираш дали да се надяваш, че колата ще се намери и ще можеш веднага да си я ползваш, а ако си я дерегистрирал, ще трябва след откриването й да си правиш нова регистрация. Не помня през 2005 г. дали толкова много се е говорело за понятия като електронно правителство, комплексно административно обслужване, връзка между отделните институции и т.н., но сега сме 2018 г. и ми се струва крайно време част от тези мъгливи понятия да станат реалност. Тук даже говорим за комуникация в рамките на една и съща система- веднъж съм уведомил, че колата ми я няма, а после да ходя с бележката от едната служба да помоля другата да ми отпише колата. След това да ходя и до общината, за да им кажа да не ме търсят за данъци. И нищо от това няма как да направя по електронен път, а трябва да си взема отпуск, да си хвана автобусчето и ден-два поне да се занимавам с такива неща. Напомням, че годината вече е 2018 !! Онзи ден изстреляха някаква ракета до Марс, ако не бъркам.

Усъвършенстването на процесите в администрацията- като свързването на Гаранционния фонд с регистрите на Пътна полиция- определено показва напредък, но в някои случаи може да се окаже нож с две остриета за някои не особено стриктни граждани като мен. Сега ме грозят възможни глоби за шофиране без гражданска отговорност, за неплащане на данъци и т.н. И то заради нещо, което е трябвало да свърша според някакви правила преди повече от 10 години. След като няма друг начин да се отпиша от КАТ, освен да отида лично, може би трябва да разчитам на служебната дерегистрация, заложена в новия Кодекс за застраховане(чл. 574, ал. 11) при липса на „Гражданска отговорност“. Само трябва да проверя кой вариант ще ми излезе по-евтино.

Основен принцип в правото гласи, че не може да търпиш повече от едно наказание за едно и също провинение. То в случая не знам и какво точно ми е провинението, може би, че не съм си опазил собствеността, но изглежда ще трябва дълго да плащам.

Ако има някаква поука от цялата история, поне за мен тя е да знам следващия път, когато ми откраднат автомобила, че нещата не приключват с писмото, което получаваш от прокуратурата, че образуваното производство се прекратява. Трябва да посетя всички институции, които евентуално биха се заинтересували впоследствие от мен, било то и след повече от десет години. Вероятно и други коли са „възкръснали“ по подобен начин и собствениците им ще бъдат подложени на допълнителни страдания.

Заблудата, че живеем в 21 век понякога може да ни струва скъпо! Бегом към опашките на гишетата!

Be First to Comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *