„Граждански неволи“ на една година

„Граждански неволи“ става на една година и това дава повод за кратка равносметка на времето, през което блогът е част от необятното виртуално пространство.

Поводът за създаването му беше съвсем конкретен. Близо две години водих борба с една авиокомпания, която упорито отказваше да ми изплати дължимото обезщетение и трябваше да разчитам на съда да въздаде справедливост. Помислих си, че е добре повече хора да знаят как стоят нещата и че има смисъл да проявят търпение и да си отстояват интересите до край. Освен това исках с обезщетението да направя нещо полезно и по възможност трайно, а не просто да изхарча парите. Така се зароди идеята, която претърпя известни изменения.

Тъй като нищо не разбирам от домейни, хостинги, теми и т. н., обърнах се към един приятел от детските години, известен с двуметровия си ръст, но и с успешния си блог за автомобили. Без неговото съдействие трудно щях да се справя.

Логично първият написан материал за блога беше опитът да разкажа неволите си по близки и далечни летища.

Трябваше  да се измисли подходящо име. С приятели обсъждахме какви ли не варианти. Някои от тях може би изглеждат комично, затова няма и да ги споделям. Мисля, че името се получи добре. Понякога ме обвиняват, че носи негативен смисъл, но аз се опитвам да обяснявам, че това не е така и ги препращам към приказката за неволята, която е достатъчно поучителна. Генералната идея на блога не е да се оплакваме от проблемите, а по-скоро да покажем как се справяме с тях или най-малкото да потърсим начин. На малко по-късен етап ми подариха лого, даже в два варианта, за да има страничката собствен облик.

Започнах да разказвам някои свои истории, свързани с некоректни работодатели, задълженията, свързани със здравословните и безопасни условия на труд, възможностите  да сезираме контролните органи когато виждаме, че ни събират пари неправомерно, да се оплачем от некоректния начин, по който ни се предоставят определени  услуги. Голяма гордост за мен беше когато след мой сигнал беше запълнена една голяма дупка в махалата, а след повторното й отваряне цялата беше преасфалтирана. По този повод написах и статия за взаимоотношенията с общинските служби.

Много на сърце са ми и темите, свързани с възможностите за сдружаване и предприемане на общи действия от малки или  по-големи групи хора. По този повод споделих мисли по теми, свързани с дейността на синдикатите, като и други възможности за формално или неформално сдружаване.

Разказах и някои истории, които се случиха, когато блогът вече съществуваше. Интерес предизвика съдбата на едно малко прилепче, което за малко да се удави у нас и за което напълно безвъзмездно се погрижиха добри хора. Стори ми се, че ще бъде полезно повече хора да знаят какво се прави ако се намери пострадало животно. Когато един мой племенник пострада при игра в басейн, си направих труда да проуча как са уредени нещата при такива ситуации и го споделих в статия. Веднъж се наложи да звъним два пъти в рамките на около час на телефон 112 и по този повод споделих и други истории със спешните повиквания.

От самото начало идеята ми беше да не пиша само аз в блога, а мои приятели също да допринасят с интересни истории, които знам, че имат. Много хора ми обещаваха, но засега само част от тях се отзоваха. Имаше добри попадения и по тази линия все пак. Адвокатът ми по делото срещу авиокомпанията- Александър Иванов- ми изпрати много интересен казус, свързан с неправомерните практики на много банки едностранно да ни повишават лихвите по кредитите, която се надявам е от голяма практическа полза за всички.

Публикували сме общо 29 материала.

Флагманът(тази хубава българска дума) на блога до момента е едно материалче за това как администрацията на практика е въвела използването на ПОС терминали за разплащане на услугите, които предлага. Благодарение на този набързо нахвърлян разказ за сблъсъка ми с този проблем, блогът регистрира посещения от над хиляда потребители за един от дните. Статията беше споделена над 200 пъти във Фейсбук. За скромните ми очаквания това ми изглежда голям успех. Надявам се да се повтори с някоя от следващите материали. Тази статия беше цитирана на няколко места, като сп. Икономист и сайта Коментатор.бг, а доколкото знам, благодарение на нея и други подобни публикации са предприети действия на високо ниво в държавата за по-ускорено въвеждане на разплащането с ПОС терминали в администрацията и прекратяване на практики, свързани с тяхното укриване.

Положих известни усилия по разпространението на блога, тъй като ако никой не го чете, може би няма и много смисъл да се пише. Основния канал е Фейсбук. Направих страничка на блога, където да споделям статиите и поканих всичките си приятели да я харесат. На част от тези, които не се отзоваха веднага, се наложи да напомня по още 1-2 пъти и вероятно съм досадил, за което най-официално се извинявам. Все пак благодаря на всички, които се отзоваха. Още по-голяма е  благодарността ми към онези, които освен че харесаха страницата, поканиха и други свои приятели да го направят. С някои от тези хора дори не се познавам лично или съм се виждал 1-2 пъти. За първата година сме събрали около 950 души. Надявам се, че ще станат повече, но количеството не е най-важното. Ако предлагахме еротични фотосесии, вероятно щяха да са десетки хиляди.

Направих страница и в Туитър, но там не съм много вещ и не знам дали ще успея да я развия.

Друг канал на разпространение, който ми се стори много удачен е размяната на банери със сайтове със сходна насоченост. Голяма чест ми оказаха от може би най-известния български сайт за защита на граждански права- Правата ми.бг- като се съгласиха да си разменим банери. Така създадох рубриката „Приятели“. Говорихме си и с други приятели да се рекламираме взаимно, но по една или друга причина, все още не се е случило.

Като цяло ми се струва, че първата година е успешна. Не знам дали ще успеем поне да запазим това темпо. Иска ми се, но в голяма степен това зависи от това доколко ще успея да убедя и други хора да пишат за „Граждански неволи“. Ще гледаме година за година. Съществуването ни през следващата година е осигурено. Ако и след нея чувстваме, че има смисъл това, което правим, продължаваме нататък!

Още веднъж искам да благодаря на всички, които по един или друг начин ни оказаха подкрепа- с идеи, съвети,  с коментари, с харесвания и споделяния на блога и страницата във Фейсбук. Всеки жест е важен. Разчитам на вашата подкрепа и за следващата година, а защо не и за още по-дълъг период.

Иван

Be First to Comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *