Длъжен ли е работодателят да ни осигурява очила?

Темата „Здравословни и безопасни условия на труд “ е широко коментирана, но сякаш остава недостатъчно позната за нас  като граждани и не винаги сме наясно с какви права разполагаме и как да си ги търсим .

Работех първата си „официална“ (такава, в която си с договор) работа, когато случайно научих от позната, че има наредба, която задължава работодателя да поема разходите ти за очила, щом носиш такива и работиш на компютър. Реших да проверя и звъннах на някакъв телефон в Министерството на здравеопазването, където любезна дама ме ориентира коя точно е въпросната наредба. Беше много отдавна, но Наредбата е в сила и към днешна дата- Наредба № 7 от 15 август 2005 г. за минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с видеодисплеи[1]. Там си пише как работодателят следва да осигурява работата с дисплеи, прегледи за работниците и т.н., но най-вече това, че когато се налага корекция на зрението, то е за негова сметка- чл. 9.

Зарадвах се и реших да звънна на главния счетоводител на нашето учреждение, за да я попитам как точно се случват нещата. Тя направо ме нахока и ми каза, че при нас такива неща няма. Реших все пак да съм по-настоятелен и да вдигна малко нивото. По тази причина си пуснах една старателно оформена молба до главния секретар, която  изведох през деловодството. Стори ми се важно и полезно да имам писмена следа, защото евентуален отказ все пак следва да се мотивира по някакъв начин, а Наредбата си е наредба. Приложих преглед от специалист и копие от разходооправдателните документи- всичко както си му е реда- и зачаках.

Дали защото главният секретар също беше с очила или просто защото моите аргументи са били необорими, съвсем скоро получих заветното „Да“ и направените разходи ми бяха възстановени. Доста мои колеги се възползваха след това от тази възможност, но така и въпросът не беше решен централно, поне докато бях там и възстановяване на средства се случваше само на такива, които научаваха покрай мен.

Същата беше ситуацията и в следващата ми работа. Въпросът не беше уреден по никакъв начин и молбата ми за възстановяване на средства доста ги изненада. Размотаваха ме мъничко, искаха становище от службата по трудова медицина, която уж ни преглежда и чак тогава се съгласиха.

След известно време с група колеги решихме да се обединим за извършване на полезна за всички колеги дейност по защита на общите ни права и интереси. Едно от нещата, които почти веднага ми хрумна, че може да бъде направено сравнително лесно беше точно това- да се предложи на ръководството да създаде правила и да отпусне средства за възстановяване на необходимите средства за корекции на зрението. Първоначално имаше известна съпротива, но накрая хората, от които идваше почти успяха да си припишат заслугата. Важен е така или иначе крайният резултат. През първата година бяха отпуснати по 200 лева на човек за над 100 души. Нито един от тях не дойде и едно кафе да почерпи. Това разбира се не е важно, но много лесно свикваме с хубавите неща, които ни се поднасят наготово и не е излишно понякога да се запитваме откъде точно идват. Практиката се запази и за следващите години, макар не за всяка и не точно в този размер, но все пак може да се каже, че поне там наредбите (поне тази) се спазват, дори да не е било по инициатива на работодателя.

В огромна част от фирмите и институциите в страната ни дори този сравнително лесен за изпълнение акт не се спазва и работодателите имат нужда от допълнително напомняне. Голяма част от държавните институции и големи частни корпорации също си позволяват да не спазват наредбата, какво да говорим за дребната фирма, която осигурява на минимална заплата. Държавата като работодател следва да се придържа към най-високите стандарти, а като упражняваща контрол трябва да е безпощадна по отношение мерките за запазване на здравето на своите граждани. Гражданите от своя страна следва да се опитваме да сме достатъчно запознати с правата си в това отношение (както и във всяко друго) и да не заравяме главите в пясъка, а да предприемаме необходимите действия- заедно или поотделно-когато се налага.

 

[1]http://lex.bg/bg/laws/ldoc/2135509298

11 коментара

  1. Васил Живков said:

    Благодарности за полезната информация. Интересно кой е органът, който трябва да следи за прилагането на наредбата.

    март 19, 2016
    Reply
  2. Иван said:

    Интересен въпрос. Логично е да я контролират тези, които са я издали. Вероятно Инспекцията по труда, здравните инспекции и т.н. но не съм сигурен как точно стоят нещата на практика, включително и какви санкции се полагат. Като разбера нещо повече, ще напиша.

    март 20, 2016
    Reply
  3. Анатоли said:

    Интересна е и другата част на чл. 9. Полезно е да се знае.
    1) Работодателят осигурява преглед на очите и оценка състоянието на зрението на лицата, работещи с видеодисплеи, от специалист по очни болести:
    1. преди започване на работа с видеодисплеи;
    2. един път на три години за лицата, ненавършили 40 години, и ежегодно за лицата, навършили 40 години;
    3. при оплаквания от смущения на зрението, които могат да се дължат на работа с видеодисплеи.

    март 20, 2016
    Reply
  4. Владислав Георгиев said:

    Разбира се, че е длъжен. Има си наредба за това. Две години се борихме с гадове чужденци и българи в IBM относно този проблем. Две! То не бяха гонения, то не бяха уволнения. И защо? Защото искахме да се спазва закона и да се спазват човешките ни права. Държавата нехаеше в лицета на Гл. инспекция по труда. Когато почнахме да съдим компанията, тогава разбраха, че работата е станала дебела и почнаха да искат споразумения. Когато ми предложиха да подпиша информация за рисковете на работното ми място аз вече бях се разболял и бях пипнал професианално заболяване. Тръгнах си от компанията и само да не им мътя водата ми дадоха 3 пъти месечната заплата в продължение на 4 месеца – само и само да не съм в компанията и да не мътя главите на младите колеги! Това е положението! Добра идея е за този сайт-блог!

    март 29, 2016
    Reply
    • Иван said:

      Изглежда имате интересен опит. Ако имате желание да го споделите тук, с готовност ще Ви дадем такава възможност. Такива неща, свързани със защита на собствените и груповите права и интереси, задължително трябва да се знаят от повече хора!

      март 30, 2016
      Reply
  5. Николай said:

    При нас благодарение на такива действия се стигна до някакво решение на въпроса и започнаха да ни дават пари за очила. След като се разтуриха синдикатите обаче, парите започнаха да намаляват с всяка изминала година.

    ноември 17, 2016
    Reply
  6. Jenny said:

    Много е трудно, но ще се пробвам с моя работодател. Трудно е,защото моите колеги сачо недоволстват помежду си,а когато се стигне до разговор с ръководството мълчат като партизани.

    септември 1, 2017
    Reply
    • ЧР said:

      Задължително пробвайте! А най-добре е да се пробвате така, че да има писмена следа(молба, докладна, нещо, което ще остане). Така много по-трудно могат да Ви откажат.

      септември 1, 2017
      Reply
  7. Валентин said:

    При мен аргументираната молба при първото и поднасяне срещна „аргументиран“отпор.Ако
    ми отпуснели пари на мен и другите щели да искат…работно облекло!!!!Последваха и заплахи за уволнения.Втората молба, понеже все пак не се отказах, приключи със заплаха, че ако ми се отпуснат пари за очила ще се простя с парите за гориво , тъй като ползвам личен автомобил от местоживеене до месторабота.Идея за трета стъпка имате ли?

    септември 17, 2018
    Reply
    • Нейчев said:

      Доста коварно 🙁 едното не би следвало да има общо с другото. Но това изглежда като поредния аргумент в полза на това, че е за предпочитане в такива ситуации да действаме заедно. Така работодателят ще отпусне и едното и другото. Ако първата молба е била в писмен вид, аз лично бих си пазил всички касови бележки и рецепти до напускането си. И при напускане бих го помолил най-учтиво да си ми ги плати.

      октомври 9, 2018
      Reply

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *