Имат ли право банките едностранно да ни повишават лихвите?!

Тегленето на кредити е нещо напълно нормално в една работеща икономика. Почти на всеки се налага да има взаимоотношения с банките по повод покриване на краткосрочни финансови нужди или за някакви дългосрочни инвестиции в личен или бизнес план.

Често във взаимоотношенията си с банките оставаме с впечатлението, че те са в силната позиция да определят условията на договора, както и да го променят едностранно когато и както си поискат. Така ли е в действителност?!

Съдебната практика напоследък все по-често разсейва тези съмнения. Ще ви разкажем за едно семейство, което се сблъска  с опита на голяма банка да му извива ръцете, но не се е отказа да се бори и накрая  получи справедливост.

Отиват нашите герои  в една от българските банки и сключват 10 годишен договор за ипотечен кредит при определени условия. Поели са задължение да заплащат лихвата за предоставения кредит, формирана от базов лихвен процент за този вид кредит, определян периодично от кредитора, и надбавка. Неразделна част от договора са и общите условия на банката за тези кредити. В тях пише, че кредиторът има право едностранно да променя базовия лихвен процент и таксите, за което уведомява кредитополучателя по подходящ начин. За да може това да се случи трябва да са налице условия, като напр. изменение  на стойностите на индексите LEONIА, EURIBOR, LIBOR;  изменение  на валутен курс евро/лев или евро/щатски долар; изменение на индекса на потребителски цени за България; въвеждане на рестрикции от страна на Централната банка върху банковата система и др.

Не минават и три месеца след сключването на договора и банката решава да се възползва от това си право. На пръв поглед изглежда, че семейството не може да направи нищо, тъй като е подписало общите условия, а там този въпрос е уреден. Известно време те и не предприемат нищо, но по-късно разбират, че техен приятел е успял да спечели дело срещу банка и проучват по-сериозно нещата. На помощ им  се притичва обстоятелството, че България е държава-членка на Европейския съюз и като такава е транспонирала напълно законодателството на Съюза в областта на защита на потребителите. Като физически лица нашите приятели се явяват именно такива и разпоредбите на  чл. 143 от Закона за защита на потребителите [1], касаещи неравноправни клаузи в договорите, би трябвало да ги защитят. Неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, като позволява на търговеца да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в него основание. Точно на този член се позовават те и настояват съдът да признае, че неправомерно са им начислявани допълнителни лихви.

Tips-to-a-Low-Mortgage-Interest-Rate

 

Съдът, след като анализира условията,  достига до следните изводи: основанията, посочени в общите условия имат обективен характер, тъй като не зависят от волята на банката. Същевременно, обаче се установява, че тяхното посочване не е изчерпателно и конкретно – не е записано точно какви рестрикции, въведени от Централната банка, както и какви промени в нормативните актове и в регулациите ще доведат до възникване на правото на банката да промени лихвения процент. Това създава неяснота за потребителя по отношение на това точно какви фактори ще доведат до промяна на месечната погасителна вноска, която той дължи, както и поставя това изцяло в зависимост от волята на кредитора. Той, от своя страна, при липсата на точно и изчерпателно изброяване на обстоятелствата, при които ще възниква правото му, е оставен сам да прецени кога и как да го упражни. Освен това, в сключения между страните договор не е описана изобщо методиката, при която следва да става това – липсва посочване на какъвто и да било алгоритъм, от който да е ясно при настъпване на някой обективен фактор, точно по какъв начин и в какъв размер ще се извършва изменението на размера на базовия лихвен процент, съответно на този на възнаградителната лихва. Всички тези факти дават основание на съда да признае, че клаузата от общите условия, даваща правото на банката да променя едностранно лихвения процент е неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП и съответно нищожна.

В резултат на решението на съда, банката трябва да върне на семейството неправомерно начислените като лихва суми за период от 6 години, а също така да плати и разноските по делото.

През годините по отношение на идентични по съдържание клаузи от договори за банков кредит, касаещи увеличаване на възнаградителната лихва, съдилищата са давали различни, понякога противоречащи си разрешения на въпроса.

Нещата сякаш си идват на мястото със знаковото Решение № 424/ 02.12.2015 г., постановено по гр.д. № 1899/ 2015 г. по описа на Върховния касационен съд, IV гр.о. за уеднаквяване на противоречивата практика по тези случаи, което е задължително за прилагане от съдилищата за в бъдеще.В него се подчертава, че е допустима уговорка в договор за кредит, предвиждаща възможност за увеличаване на първоначално уговорената лихва, само ако тя отговаря на следните кумулативни условия: 1) обстоятелствата, при чието настъпване може да се измени лихвата, трябва да са изрично уговорени в договора или в общите условия (ОУ); 2) тези обстоятелства следва да са обективни, т.е. да не зависят от волята на кредитора – тяхното определяне или приложение да не е поставено под контрола на кредитора; 3) методиката за промяна на лихвата да е подробно и ясно описана в договора или общите условия (чл. 144, ал. 4 от Закона за защита на потребителите), т.е. да е ясен начинът на формиране на лихвата; 4) при настъпването на тези обстоятелства да е възможно както повишаване, така и понижаване на първоначално уговорената лихва – ако е предвидена възможност само за повишаване, това несъмнено води до „значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя“.

Ако и Вие имате изтеглен кредит, е много вероятно в даден момент да сте станали жертва на подобна незаконна промяна на лихвата. Бихме Ви препоръчали да прегледате договорите и плащанията си и ако установите това, да си потърсите правата. Шансовете са на Ваша страна!

 

Допълнителна полезна информация:

http://domino.vks.bg/bcap/scc/webdata.nsf/Keywords/BB3863F6EF56A2B9C2257F0F0029F06E

Решение 424 на ВКС

https://www.kzp.bg/polezni-saveti/finansovi-uslugi

http://lex.bg/laws/ldoc/2135513678

https://www.mi.government.bg/bg/library/direktiva-93-13-eio-na-saveta-otnosno-neravnopravnite-klauzi-v-potrebitelskite-dogovori-26-c80-m262-4.html

http://aktivnipotrebiteli.bg

[1]http://lex.bg/laws/ldoc/2135513678

2 коментара

  1. […]                 Разпоредби в областта на защитата на потребителите гласят, че договорни условия, които са неравноправни съгласно правото на ЕС, нямат законова или задължаваща сила за потребителите. Това дава възможност на милиони граждани да се защитят от некоректни практики от страна на големи компании. Пример за такава практика може да бъде едностранното повишаване на лихвите от страна на някои банки. Писали сме за такива случаи и за начините да се защитим. […]

    май 9, 2017
    Reply

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *