Има ли смисъл да членуваме в синдикат?

Хубаво или лошо нещо са синдикатите и другите подобни форми на сдружаване? Все по-често авторитети в различни области разпалено развиват модерната теза, че синдикатите не правят нищо друго, освен да спират полезните реформи, а оттам икономическото и всякакъв друг вид развитие. Работодатели понякога твърдят, че синдикални лидери ги изнудват и заплашват с ненужни стачки и така си осигуряват допълнителен нерегламентиран доход  или други предимства. Свидетели сме как такива лидери демонстрират стандарт на живот, несъответстващ на професиите, които представляват – учители, миньори, пощенски служители и т.н. С голяма част от лицата на тези организации сме свикнали от толкова дълго време, че ги приемаме за даденост, сякаш са родени и винаги ще бъдат синдикалисти, а големите и стари организации притежават елементи на мощни корпоративни структури. Къде основателно, къде не, към синдикалните организации по подразбиране се сипят критики, подобни на тези към политическите партии – че нищо полезно не вършат и на никого не помагат.

Толкова ли вредни са всъщност формите на сдружаване на работници и служители?

Човешката памет принципно е къса, а историческата памет на моменти изглежда още по-къса  и забравяме, че голяма част от правата, на които се наслаждаваме днес, не са подарък, а са извоювани от някого на по-ранен етап, често на цената на сериозни жертви. Това не означава, че не могат да бъдат лесно загубени. По тази причина всеки от нас трябва да бъде готов с името и лицето си да защитава правата и законните си интереси. Ако не сме готови да дадем нищо от себе си, не бихме могли да очакваме да получим желания резултат. Когато силите не ни достигат, на помощ идва сдружаването – формално или не – възможността да обединим силите си с хора, с които се борим за едно и също и с общи сили да постигнем желаното.

В повечето случаи обаче схващаме тази възможност по по-различен начин – в труден момент(когато са непосредствено застрашени наши права или интереси) да се присъединим  към голяма и силна група, която да ни помогне или ако може изобщо никъде да не се присъединяваме, а въпросната група – сдружение,  синдикат, др.  просто да се погрижи за нас, защото това й е работата, а ние да си останем анонимни и да не се подложим дори на минимален риск.

Това  не ни лишава от правото да критикуваме тези, които се опитват да направят нещо за общото благо. Така или иначе не можем да си представим, че някой би се занимавал с такива неща безкористно. Вероятно тези хора имат някакъв интерес – сигурно получават пари за това или допълнителни привилегии, близки са до ръководството, ще се развиват по-добре от останалите и т.н. Какво има да ги мислим? И защо точно ние да им помагаме в осъществяването на личните им амбиции. Ние какво ще получим? Не можем да приемем, че някой може просто така да си жертва свободното време и спокойствието в работата, да опита да промени за добро дадена система отвътре, да избере трудния път вместо да скатава и да чака по-добри времена или просто да се спаси като си тръгне.

Всъщност нищо не би трябвало да си представяме. Просто ако смятаме, че има необходимост правата и интересите ни като работници или служители да бъдат защитени, трябва да участваме активно и сами да изберем какви да са хората, които да ни представляват. Такива, на които имаме доверие, такива на които бихме позволили да действат и говорят от наше име и на които бихме дали пълна подкрепа. Отдавна би трябвало да са отминали времената, в които хората на такива позиции се назначават или се провежда формален и предрешен избор. Не би следвало някой да избира и решава вместо нас. След като сме участвали в избора, имаме пълното морално право да критикуваме избраните и да изискваме от тях, а ако не оправдаят доверието ни или се самозабравят в даден момент, просто го губят, заедно с позицията, която сме им поверили.

Ефективно работещите синдикални и професионални организации могат да бъдат изключително полезни и за всеки работодател, защото чрез тях той получава реална обратна връзка от работниците си, а не изкривена  от страх, зависимости или престараване и пренатягане по йерархичната структура. Такъв тип отношения често могат да спасят организацията от срив, предизвикан от откъсване на управлението от реалността.

Определено възможностите за сдружаване не се използват достатъчно ефективно в нашата страна и има много какво да се желае в сравнение със страните с развито гражданско общество. Традиционните синдикални и професионални организации в общия случай сякаш разчитат по инерцията от миналото, която все повече намалява.  Не се създават и достатъчно нови, готови да предложат реална алтернатива. Има обаче и оптимизъм и виждаме все повече положителни резултати от временно или постоянно сдружаване. Публичния сектор в последните години изглежда изпреварва работещите в частния и на моменти показва характер, колкото и изненадващо да е това за мнозина. Служители на МВР и затворите митничари, данъчни, и др. все по-често успяват да покажат, че в тези места работят и граждани, а не просто  анонимни чиновници. Дано тенденцията да продължи и се разшири! Въпреки известните ограничения за упражняването правото на сдружаване в публичния сектор (особено по отношение на провеждането на ефективни стачки), съществуват достатъчно механизми за влияние и защита на интересите като протести, публични кампании, атакуване в съда на незаконосъобразни решения и т.н. Работещите в частния сектор разполагат с още по-големи възможности, стига да успеят да  се организират.

Времената се променят и често налагат нови обществени отношения, което пък от своя страна налага реформиране на цели сектори и отрасли в реалната икономика и публичната сфера. Понякога те са неизбежни и макар да са болезнени за част от нас, имат като цяло оздравителен ефект за обществото ако са проведени както трябва, а това не може да стане без съдействието на хора отвътре, които са в най-голяма степен наясно с проблематиката.  Различните форми на сдружаване дават възможност да не сме просто наблюдатели на процесите, а да дадем своя принос, което не означава непременно, че ще спънем великите реформи. Надявам се, че все повече хора започват да осъзнават това и ще се доближим до изграждането на гражданско общество и по този признак.

Be First to Comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *