Как да помогнем на пострадали диви животни? Премеждията на един прилеп.

В една неделна сутрин, нахлувайки в тоалетната с полуотворени очи, видях някакво „чудовище“ да плува в тоалетната чиния. Помислих, че още сънувам и разтърках очи. Нещото продължаваше да се движи доста енергично и леко се стреснах. Зачудих се дали ако пусна сифона, ще се събудя от кошмара. Като се вгледах по-внимателно, разбрах, че това е прилеп, влязъл през отворения прозорец и озовал се незнайно как във водата, който със сетни сили се бореше за живота си размахвайки криле. Това силно ме впечатли. Събудих моето момиче, за да се уверя, че наистина виждам това, което виждам. Тя веднага започна да крои спасителни планове и ми приготви една дървена пръчица, с която да извадим прилепа и кутия, в която да го сложим. „Операцията“ премина бързо и успешно, но като го извадихме големите криле изчезнаха и остана само едно малко черно същество, за което не бяхме сигурни дали е още живо.
Веднага започнаха да възникват въпроси- Какво да го правим? Можем ли да му помогнем? Трябва ли да го храним и с какво и т.н. Добрият стар Гугъл е източник на всякакви познания. След като набързо научихме какво означава да сънуваш прилеп и дали е добра или лоша поличба да попадне в дома ти, попаднахме и на интересни статии, от които разбрахме, че общо взето нищо не можем да направим, но и на полезни контакти на хора, които биха могли да помогнат. Неделя сутрин е може би най-неподходящото време да търсиш някого за спасяването на каквото и да било диво животно. Все пак всеки е човек и има нужда от почивка и време за себе си.
Според първоначално намереното в мрежата, помощ можехме да потърсим от три места.
РИОСВ – за настаняване по тяхна преценка в лицензирана клиника или Спасителен център. По-късно ни обясниха, че когато става въпрос за защитен вид, какъвто се оказаха и прилепите, по закон нямаме право дори да го пипаме, а трябва да изчакаме да дойдат специалистите. В този случай това би означавало да оставим прилепа да се удави. На предоставения телефон за контакт в РИОСВ София така или иначе не отговори никой. По-късно прочетох, че може да се ползва тел. 112 за посредник, но не знам в неделя доколко би помогнало и това.
Център за изследване и защита на прилепите НПМ- БАН звъняхме на предоставения телефон за контакт, после по веригата ни прехвърлиха още 1-2 пъти, но не успяхме да стигнем до момичето, което ни трябваше.
Спасителен център за диви животни- Зелени балкани. С тази организация е ангажиран един мой приятел от детските години и веднага се свързах с него. Той предложи да изпратим прилепа в центъра в Стара Загора, но ние не бяхме много сигурни дали ще оцелее дотогава и се надявахме, че ще успеем да намерим вариант в София, вкл. да се опитаме да го пуснем още същата вечер след консултация с експертите на организацията.
Друг интересен подход, който ни бе подсказан по-късно, е да се потърси съдействие, в някой от намиращите се наблизо зоопаркове, където също е много вероятно да има специалист, който може да помогне.
Междувременно прилепчето се посвести, започна да се движи повече и да разперва криле. Оставихме го в една кутия на сянка и отидохме да си вършим собствените задачи. Като се върнахме от сянката нямаше и следа и изглежда доста се беше напекъл, въпреки че му бяхме направили и заслон. Напръскахме го с малко вода, което се оказа грешка и по-късно ни се скараха мъничко. Хубавото е, че не беше фатално, но това отново показва колко е важна консултацията със специалист.
В късния следобед успяхме да се чуем с една много любезна дама от Зелени Балкани, специалист по крилати мишки, и тя ни даде по-подробни указания за това как да се грижим за животинчето, вкл. как да се опитаме да го пуснем (излитат от вертикална и по възможност грапава повърхност) и пое ангажимент още на следващата сутрин да го приеме в Стара Загора. Обясни ни също така, че има вариант прилепът да бъде приет и в София, в клиника „Добро хрумване„. Предпочетохме да не рискуваме и веднага се обадихме там. Те работят и в неделя и преди 18.00 вече го бяхме оставили.
Грижите се поеха напълно безвъзмездно от фондация „Дивите животни“. Всички хора, с които успяхме да се свържем бяха страшно отзивчиви и готови да помогнат по всяко време.Само възхищение може да буди посветеността им в благородната мисия да спасяват бедстващи животни- в повечето случаи за своя собствена сметка, както във финансов, така и в личен аспект. Особена похвала в конкретния случай заслужава Вяра Крушкова от „Дивите животни“, която денонощно се занимаваше  с Рая (така я кръстихме, след като разбрахме, че е от женски пол и дори наскоро е имала бебе). Хранеше я, правеше й компреси за облекчаване на получено възпаление, което е възможна причина за попадането й при нас, даваше й и необходимите антибиотици. След като възпалението премина, известно време прилепът продължаваше да не може да се храни сам (Вяра предположи, че това е депресивно състояние в резултат на изживяното). Накрая не само оздравя, но и напълня малко над нужното, поради което беше необходимо да се направи кратка диета, за да може да бъде във добра форма за живота навън. Това звучи комично, но явно се случва не само при хората.
Курсът на лечение продължи около месец и като приключи пуснахме Рая на свобода от място близко до това, където я намерихме.
Спасиха я поредица от големи случайности, което ме кара да мисля, че освен сериозната й воля и борбата да види отново малкото си прилепче и приятелите си, тя се ползва и със сериозна закрила „отгоре“. Може би е орисана да извърши велики дела в света на прилепите.

Prilep

Рая, малко преди да отлети

Допълнителна полезна информация:
Съвети от РИОСВ

One Comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *