Кандидатученически неволи

Още от времето на Възраждането за българина може би най-голямата ценност е образованието на неговото дете и той дава мило и драго, за да му осигури най-доброто.

В последните години на мен лично ми се струва, че в този стремеж хората през последните години добива плашещи измерения и понякога води до не особено рационално поведение на родители, върху които имам поглед.

Лично аз не смятам, че приемът в първи клас в точно определено училище или дори детска градина е въпрос на живот и смърт и трябва да се случва на всяка цена. Понякога ми става мъчно за децата, които плащат за болните амбиции на своите родители, но това т е дълга и сложна тема, по която всеки си има право на мнение, а и си носи отговорността.

Така или иначе изграденото реноме на някои училища ги прави много трудно достъпни още от първи клас и на децата и родителите се налага да влизат в свирепа конкуренция.

Част от ръководствата на такива училища  използват тези обстоятелства като сериозен лост за укрепване на собствените си позиции. Когато правилата за прием не са напълно ясни и подлежат на известно заобикаляне, могат под една или друга форма, заради една или друга мотивация да бъдат уредени деца на  „наши“ хора за сметка на други, които при равни условия биха имали по-добри шансове заради своите качества. Когато сам определяш как да изглежда един тест, трудно може да се гарантира, че той няма да бъде предварително предоставен на част от кандидатите. А когато изобщо не е ясно кога и как се провеждат последващите класации след първата, това създава условия за злоупотреби.

Това откровено дразни всички родители, но въпреки периодичните скандали, като цяло керванът си върви.

Преди време мой близък беше решил, че за съдбата на детето му е определящо да бъде приета още от първи клас в училище, считано от години за едно от най-престижните в България. В продължение на година и нещо невръстното ангелче като истински войник всеки ден провеждаше сериозна подготовка, за да може да се справи със специфичния за училището тест, който според мен може да затрудни и възрастен. Сериозните усилия дадоха резултат, но не най-желания. Точките бяха много, но не стигнаха за първо класиране. Детето беше сред първите резерви в списъка. Това само по себе си не би трябвало да е проблем, защото се очакваше, че едва ли всички деца ще се запишат. Оказа се обаче, че не е съвсем ясно кога и по какъв начин ще се проведе следващо класиране. Моят приятел направи всичко възможно да разбере, но получи уклончиви отговори от училището и съвети просто да следи кога ще се случи това. Той беше чувал страшни неща за това как понякога следващите класирания се правят на тъмно и случайно или не много родители  изпускат обявените кратки срокове през лятото. Притесненията му бяха огромни и не му даваха мира.

Седнахме и помислихме какъв подход да възприеме, за да може от една страна нещата да се развият в положителна посока за детето по отношение на приема, а от друга това да не стане за сметка на влошени отношения с хората, на които евентуално ще повери детето си.

Съгласихме се, че всекидневните обаждания и посещения не са добра идея. Освен, че представляват  хабене на време и енергия, подобна упоритост би могла да има обратен ефект.

Друга опция беше да се потърсят контакти в министерството, под чиято опека е въпросното училище. Лично аз никога не съм бил привърженик на търсенето на връзки. Не може да искаме правила за всички, а да сме готови в първия възможен момент да се възползваме от нечестно предимство. Освен това при подобни ситуации често се случва някой да обещае да помогне, а всъщност да не си мръдне пръста.

Спряхме се на вариант, при който комуникацията с училището оставя писмена следа. Когато си написал писмо и си взел входящ номер, това трудно може да бъде игнорирано от получателя, независимо каква е институцията.

Спретнахме кратко писъмце, в което любезно уведомихме, че моят приятел изявява желание детето му да учи в училището и в тази връзка да бъде считано за кандидат при евентуална следваща класация. Помолихме също така за информация колко от приетите на първа класация деца не са се записали в определения за това срок. Последното беше свързано с притесненията ни, че второ класиране изобщо няма да бъде обявено и ще бъдат приети деца с по-нисък резултат по неясни и непрозрачни критерии.

Мога само да гадая доколко писмото е повлияло, но много скоро след завеждането му в системата на училището моят приятел получи обаждане, в което му беше обяснено, че са преразгледали теста на детето му и, че много ще се радват тя да учи при тях. Целта беше постигната! Въпрос на отделен разказ е това, че мечтаното училище не покри чак в такава степен очакванията на родителите и след 3-4 години те преместиха детето на друго място.

Може всички проблеми и тъмни схеми да са били просто плод на притесненията на моя приятел и повлияни от слуховете, които се носят. Може би детето щеше да бъде прието така или иначе на по-късен етап. А може би ако не беше написал въпросното писмо, щеше да си остане поредния огорчен родител. Добре е все пак да имаме елементарна административна култура, за да можем да се обърнем към правилния адресат и по подходящ начин когато имаме проблем за решаване.

За да се избегнат подобни драми, би следвало да има ясни и доколкото е възможно унифицирани правила за прием на децата. Така ще се спестят и доста главоболия за родителите, особено на по-амбициозните. Те от своя страна не трябва да забравят, че щастливото детство е най-важното нещо за децата, а време за осъществяване на грандиозните им планове ще има и много след първи клас.

Be First to Comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *