Кредитни карти в опасност

Писали сме вече за случаи с източване на банкови карти и начините, по които можем да се предпазим. Но докато предишният казус беше разрешен светкавично в полза на потребителя,  този, който ще ви разкажем сега, премина през известни усложнения.

На моя близка наскоро беше източена кредитната карта като е платено с нея в някакъв чуждестранен сайт без нейно знание. Тя получава есемес за неоторизираната транзакция и веднага сигнализира банката. След телефонен разговор със служител на дежурния телефон картата е блокирана,  а притежателката посъветвана да отиде до офис на банката и да я преиздаде, тъй като е била компрометирана. В офиса тя подава и необходимото заявление за оспорване на транзакцията.

До тук всичко изглежда напълно в реда на нещата, но скоро след това следва още по-неприятната изненада: получава се отговор от банката, с който се отказва възстановяването на сумата. Причините за това са, че транзакцията е извършена при търговец с допълнително ниво на сигурност и освен данните от картата е било необходимо да се въведе допълнителен код, който по подразбиране знае само притежателят на картата. От това за банката следва, че или притежателят е извършил измама или груба небрежност при съхранението на паролите.

Както вече знаем, Законът за платежните услуги и платежните системи, в който се транспонира Директивата за платежните услуги[1], дава защита на потребителите, като принуждава доставчиците на платежни услуги да ни  възстановят сумите по транзакции, които не сме разрешили, а ако имат някакви съмнения, че вината си е наша, доказателствената тежест е прехвърлена върху тях, т.е. те, а не ние, трябва да докажат, че има нещо нередно. Ако все пак сме загубили картата или са ни я откраднали, възможно е, според същия закон, да понесем загуби до 300 лв. от изтеглената сума.

Когато ползвателят на платежна услуга твърди, че не е разрешавал платежна операция, регистрираното от доставчика на платежни услуги използване на платежен инструмент не е достатъчно доказателство, че платежната операция е била разрешена от платеца или че платецът е действал чрез измама, или че умишлено или при груба небрежност не е изпълнил задълженията си за съхранение на картата.

Изпадаме в ситуация, в която притежателят на картата знае, че не е направил нищо нередно, но транзакцията е факт. Очевидно технологиите напредват и не е невъзможно някой да ни открадне паролата дори, когато сме предприели всички предпазни мерки, с които разполагаме.

Какво да правим, ако банката въпреки всичко отказва да ни върне парите?

В такава ситуация можем да се обърнем директно към съда и с помощта на добър адвокат да си потърсим правата, тъй като банката трудно ще докаже нашата небрежност и злонамереност. Ясно е обаче, че това би ни отнело много време, а ще ни струва и пари.

Друг вариант е да се обърнем към Помирителната комисия за платежни спорове  към Комисията за защита на потребителите- орган за извънсъдебно разрешаване на национални и трансгранични спорове между доставчици на платежни услуги и ползватели на платежни услуги. За тази възможност самите банки са задължени да ни информират по закон. От нея реши да се възползва и моята близка, тъй като подаването на жалбата става лесно и бързо, а процедурата е безплатна. Не е необходимо и да се присъства лично. Минусите са свързани с факта, че постигането на положителен резултат е свързано с приемане на споразумение и от двете страни и не може Комисията да повлияе на банката, за разлика от съда. Въпреки това отзивите, от хора, които са имали досег с дейността на Помирителната комисия са предимно положителни и разбрах, че много хора успяват след сигнализирането й да си получат обратно загубените средства или поне част от тях.

Така се получи и в конкретния случай. Известно време след подаването на жалбата, без да се стига преминаването през цялата процедура, жалбоподателката получи цялата сума обратно. Очевидно банката е решила да не ангажира ресурс за толкова дребна сума и е предпочела да я възстанови.

Често не ни се занимава да отстояваме правата си, когато става дума за не особено големи суми. Но не трябва да забравяме, че в повечето случаи е необходимо минимално усилие(в случая изпращането на един мейл) и търпение. В никакъв случай не трябва да се отказваме, когато знаем, че сме прави. Още повече щом директивите на ЕС и законът ни пазят малко или много.

Допълнение

От миналия месец вече е в сила нова директива за платежните услуги- Директива (ЕС) 2015/2366. Всеки момент Народното събрание ще приеме на второ четене и новия Закон за платежните услуги и платежните системи. Значително се подобрява защитата на потребителите. Например ако ни откраднат картата и точат пари от нея, ще понесем загуби най-много до 100 лева, а не до 300, както е към момента.

[1] Директива 2007/64 за платежните услуги във Вътрешния пазар

Be First to Comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *