Коректни работодатели ли са големите мултинационални компании?!

Това е история на един приятел. В подобна ситуация вероятно са попадали много хора, но не съм сигурен колко от тях са се осмелили да се борят до край.

Отличен ученик, завършва математическа  гимназия, след което технически университет. Прекрасен шахматист, справя се отлично и със съвременните технологии.Скоро след завършването си осъществява мечтата на голяма част от младите- да заработи в мултинационална компания в областта на телекомуникациите, където да получава високи доходи, да се развива в професионален план и да получи възможно най-добрата реализация.

Както често се случва, очакванията не се оправдават напълно и условията не са такива каквито се представят в началото. Макар компанията да е световноизвестна и призната, дейността й в България не отговаря на високите му професионални изисквания.

По тази причина нашият приятел решава да смени работното място и да потърси нови професионални хоризонти. За него това не е трудно, тъй като е достатъчно добър в работата си, а и секторът на комуникациите се развива с бързи темпове.  Сблъсква се обаче с един проблем. Между него и компанията е подписан договор, който го задължава след проведено и платено от нея обучение, той остане поне още 3 години или да заплати стойността на обучението. Компанията се съгласява да прекрати договора, но настоява да си получи разходите за обучението, които са в размер на около 20 хил. лева- огромна за тогава, а и за сега сума. Нашият човек се е съгласил да подпише този договор, включително със заложената в него сума, но е нямал никаква представа, че ще става въпрос за обучение в помещения на фирмата, провеждано от по-стари служители без допълнителни „екстри“. Самото обучение е продължило 10 седмици  и по никакъв начин не би ви хрумнало, че е толкова скъпо.

Очевидно става въпрос за опит от страна на компанията за принудително задържане на работници с такива загробващи договори, а идеята не е толкова в повишаването на квалификацията.

Нашият приятел решава да не позволи да бъде мачкан от голямата машина и напуска въпреки това, като отказва да плати предвиденото в договора обезщетение поради факта, че обучението няма как да струва толкова.

Компанията го дава на съд и първата инстанция постановява в нейна полза, въпреки очевидните й затруднения да докаже направените разходи. Той не се отказва и веднага обжалва.

Апелативният съд вече взема предвид всички доказателства и безспорно установява, че компанията няма как да докаже, че е направила тези разходи и че сумата предвидена в договора не се отнася за очаквани, а за реално направени разходи. Няма как няколкоседмично обучение  не изискващо заплащане на наем за помещения или на хонорари за външни лектори да струва повече от годишната такса на редица западноевропейски университети. Според съда може да се изведе обоснованото предположение, че със своя иск компанията цели неоснователно обогатяване, а не обезщетение от неизпълнение.

По тази причина решението на първата инстанция е отменено. Компанията обжалва пред Върховния касационен съд, но без успех.  В този конкретен случай българската съдебна система успява да защити един млад български гражданин(не без неговото и на адвоката му активно участие) и да покаже, че не имената на страните, а само справедливостта има значение.

 

Ако мултинационалните корпорации са достатъчно коректни към служителите си в държавите, от които идват, а си позволяват понякога своеволия в други страни, дали проблемът е в тях или в обществата, които допускат това?

Големите инвеститори са жизненоважни за икономиката ни и ние като държава сме длъжни да създадем максимално благоприятен климат за тяхното съществуване тук. Но това в никакъв случай не трябва да е за сметка на собственото ни достойнство. Не трябва да се възприемаме като хора- втора ръка, по този начин няма да позволяваме и на други да ни възприемат така.

Be First to Comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *