Кредит без лихви и обезпечение. Има ли такова животно?

От няколко дни в полезрението ми попада интересна обява, залепена на видно и стратегическо място- на дърво в непосредствена близост до метростанция. Изглежда авторът ѝ има добър усет за маркетинг. На практика без разходи, той успява да осигури доста добра видимост на това, което предлага.

Съдържанието на обявата обаче малко ме притесни. Човекът предлага заеми при 0 (нула) процента лихва, при това без да е необходимо никакво обезпечение.

 

Зачудих се в такъв случай къде ще му излезе сметката на Стефан (това е името дадено за контакт) и дали да не му се обадя и да му обясня, че по този начин ще се набута.  От това, което съм учил в университета, знам, че ако даваш заем на хора, на които банката вероятно не иска да даде, рискът значително се увеличава и би следвало в цената да си калкулираш допълнителни  разходи и дори евентуални загуби. Това несъмнено би означавало  сериозно обезпечение и/или по-голяма лихва. Ако предположим, че си нов играч на пазара и искаш да заемеш някаква своя ниша, теоретично е възможно известно време да работиш на по-малка печалба, но чак пък никаква, а то реално даже си е загуба, пак според  дебелите книги, нещо не се връзва.

После пък се замислих дали да не се възползвам от щедрата оферта и да натрия носа на моята банка, която преди два дни ми предложи кредит (като за лоялен клиент) при лихва около 7-8%  на година в зависимост от срока.

Възможно ли е наистина някой, който предлага подобни услуги, да не си знае интереса?

Според мен не. Предполагам, че всеки разумен човек би си задал поне следните въпроси, ако му попадне такава обява:

Какъв би бил интереса на физическо или юридическо лице да ни предостави кредит, от който очевидно ще се набута?

Вероятно няма да се набута, а след като се свържем с него или дори в момента на подписване на договора ще установим, че условията са доста по-различни от обявените. Например ще се окаже, че лихвата от нула процента е само за първия месец, а след това е нещо съвсем различно  или пък, че няма лихва, но има такси във връзка с кредита, които играят подобна роля и т.н. Да не говорим за десетките случаи на измами, за които научаваме от медиите, при които на клиентите се обяснява, че трябва да направят някакъв предварителен превод за застраховка или под друг предлог, след което лицето, което е обещало заема, изчезва вдън земя.

Нормално ли е подобен тип оферта да бъде анонимна?

В подобна ситуация смятам, че лампичката задължително трябва да светне. Ако някой предлага качествени стоки или услуги, би трябвало да иска светът да знае за него. Да казва кой е, къде му е офиса, сайта и т.н., за да може да набира повече клиенти. Анонимността навежда на мисълта за подготвяне на удар и бързо изтегляне.

Самите ние склонни ли сме да предоставим личните си данни на някой напълно непознат?

Ставало е въпрос и по-рано за възможни злоупотреби с личните ни данни. Един от начините да се предпазим е като не ги предоставяме на Сульо и Пульо.

Заслужава ли си риска да влезем в договорни отношения с неизвестно лице, при положение че банките, а в голяма степен и компаниите за бързи кредити попадат в обхвата на сериозни регулации и правата ни като потребители биха били по-добре защитени?

По мое скромно мнение заеми трябва да се вземат само в краен случай. Но ако го направя, бих взел от някой близък или от лицензирана, съответно подлежаща на контрол институция. Предлаганите по-изгодни условия(а обикновено дори не са такива) често крият сериозни рискове от попадане в клопка на недобросъвестни „бизнесмени“. Ако някой е закъсал дотолкова, че нито приятели, нито лицензирани кредитни институции биха му съдействали, горещо бих препоръчал договорът да бъде консултиран с юрист. Вероятно няма да е безплатно, но може би ще спести известни главоболия.

Така или иначе подобна обява може да предизвика само усмивка у човек със здрава логика. На мен  дори ми хрумна идеята да звънна и да разбера повече за бизнес плана на Стефан. Притесних се обаче да не би този телефон с доста еднакви цифри да е „по-импулсивен“ от общоприетото и реших, че няма да рискувам. Надявам се обаче, че правоохранителните органи следят дейността и на такива играчи, колкото и дребни да изглеждат. Надявам се също, че наистина са малко хората, които биха разчитали на подобна обява. Все пак продължаващите случаи на хора, подписващи заробващи договори или хвърлящи пари през терасата, ме навежда на мисълта, че трябва периодично да се говори и пише и за тези неща като форма на превенция.

Be First to Comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *