Летищни драми- втора част

Преди около две години ви разказах за някои мои разправии с една авиокомпания и какво трябва да направим при закъснял или отменен самолетен полет. Статията е доста подробна(може би прекалено) и съдържа почти всичко, което трябва да знаем по темата, но оттогава периодично познати и непознати ме питат разни неща, та реших отново да засегна темата.

Вече почти всеки  знае, че има Регламент на Европейския съюз(262/2004), според който авиопревозвачът ни дължи обезщетение(между 250 и 600 евро в зависимост от разстоянието) за отменен полет или закъснение от над 3 часа. Обезщетението не се дължи при мъгла, стачка на летището, сблъсък с птица или подобни извънредни обстоятелства. Компаниите понякога се опитват да пробутват на не добре осведомените си клиенти и други обстоятелства като форсмажорни- напр. техническа повреда. Практиката показва, че Съдът на ЕС и на националните съдилища обикновено не признават подобни оправдания и приемат, че това е част от обичайната дейност на превозвача и е нормално да е за негова сметка.

И въпреки факта, че все повече се пише по темата, продължавам да срещам хора, на които не им се занимава да си търсят обезщетенията и това не спира да ме изумява. Знаят, че имат права, обаждат се да попитат какво трябва да направят, изпращам им необходимата информация, а след това трябва едва ли не да им се моля да си попълнят формуляра и постоянно отлагат. Имаме достатъчно време да пишем до авиокомпанията, но е ясно, че е добре да го направим почти веднага, защото ни завъртат други ежедневни задачи. Не виждам никаква причина, която да оправдае отказа от полагащото се обезщетение.  И друг път съм казвал, че за мен това е равносилно на ситуация, в която виждаш 500, 800 или повече лева на улицата и не искаш да се наведеш да ги вземеш. Ако човек е чак толкова зает или по някаква уважителна причина не му се занимава да пише до авиокомпанията, може да упълномощи адвокат или някоя е фирмите, които се занимават с това и вече са натрупали значителен опит. Така срещу известна комисионна някой друг ще свърши работата вместо него.

Често това дори не се налага. Наскоро мой близък имаше проблем с една от най-големите европейски авиокомпании. Изпрати им мейл от няколко изречения, в които обясни ситуацията(кой полет, какво закъснение и т.н.). Те бързо му върнаха стандартния отговор, че имало форсмажорни обстоятелства и много съжаляват. Спретнахме набързо един контраотговор, в който любезно им обяснихме, че не попадат в обхвата на извънредните обстоятелства и адвокатите му са го посъветвали да си търси правата. На другия ден го попитаха за номера на сметката. Така около 15 минути време стигнаха за получаването на 250 евро обезщетение.

Друг път не става чак толкова лесно, особено когато авиокомпанията е българска. Но това не е причина да се отказваме. Достатъчно е да знаем част от номерата, които се използват, и да имаме готовност. Например много е „модерно“ напоследък авиокомпанията да се направи, че не сме й писали. Вероятно идеята е ние пък да забравим или да решим, че става много сложно ако трябва да сме по-нахални.

Ако повече хора знаят, че според Закона за гражданското въздухоплаване, въздушен превозвач, който не отговаря на жалбите на пътниците в 6-седмичен срок, считано от датата на подаването им подлежи на имуществена санкция от 2 до 5 хиляди лева и подават жалби в Гражданска въздухоплавателна администрация(ГВА), тази практика вероятно скоро ще бъде прекратена.

Друга типично българска практика(поне доколкото ми е известно) е да се признае, че пътникът подлежи на обезщетение, но да започне едно безкрайно размотаване и обещания, че ще стане всеки момент, а този момент така и да не идва. В тази ситуация също е възможна имуществена санкция от 2 до 5 хиляди лева и може да се сезира ГВА. Обикновено не ни се занимава да сезираме контролните органи, но по този начин бихме помогнали както на себе си, така и на следващите изпаднали в подобна ситуация.

Колкото и да им е неприятно да плащат(то на кой ли му е?), авиокомпаниите попадат под стриктните регулации на ЕС в областта и нямат голям избор. Това пък е добре за нас като потребители, но не трябва да забравим, че минимално усилие се изисква и от наша страна. Чувал съм за случаи, в които пътниците слизат от закъснял полет и от компанията ги чакат с приготвените обезщетения, но това едва ли скоро ще стане практика, особено по нашите географски ширини.

Be First to Comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *