Летищни драми

Част от положителните ефекти на членството на България в Европейския съюз са свързани с както с  факта, че имаме възможност все по-често да пътуваме зад граница, така и с това, че страната ни се задължава да спазва и прилага завишени стандарти по отношение защита на правата ни като пътници. По отношение на пътуванията със самолет, тези права са уредени в Регламент 261/2004 на Съвета и на Европейския парламент.

До момента лично аз съм се сблъсквал три пъти със сериозни проблеми по летищата- по ирония на съдбата всички са били с една и съща компания и това ме амбицира с последния случай да се захвана малко по-сериозно. Все пак, ще дам кратка информация и за първите два.

Първият път беше през 2008 г. Вечерен полет до Лондон, първоначално всичко изглеждаше нормално, докато не започнаха през половин час да съобщават за отлагане на полета. След няколко такива съобщения бяхме уведомени, че полетът няма да се състои същата вечер и се отлага за следващия ден. Доста странен ми се стори факта, че полет на друга компания излетя почти по същото време за Лондон. Настаниха ни в хотел (не ми се ще да коментирам при какви условия) и на  следващата сутрин ни извозиха с автобус до полета. Тогава за пръв път чух за гореспоменатия Регламент и за това, че имаме право на обезщетение. Една от приятелките, с която пътувах знаеше за това и написахме обща жалба до компанията. Получихме стандартен отговор, в който отлагането на полета беше обяснено с форсмажорни обстоятелства(Регламентът дава такава възможност-обикновено тук се имат предвид мъгли, стачки и др. независещи от превозвача обстоятелства- но компаниите често спекулират и разчитат на недостатъчно добрата информираност на пътниците)и „щедро“ ни дават възможност да се възползваме от някаква скромна отстъпка за следващ полет. Повече не се занимавахме с този въпрос, за което сега малко съжалявам. Друг път, при един полет до Ларнака през 2011 г., висях 5-6 часа на летището исе наложи да опитам от един от най-скъпите сандвичи, които някога съм хапвалТака и не съм изпратил жалба за този случай, наистина нямах представа, че има и разпоредби, свързани със закъсненията в рамките на същия ден.

airport2

Последният случай вече ми дойде малко в повече, особено предвид факта, че все с една и съща компания ми се случва. Прекарахме цяла вечер на летището в Брюксел без да имаме ясна представа какво се случва, кога и дали ще излетим. Около обяд на следващия ден стана ясно, че нещата не вървят на добре и започнах да търся други варианти. Със съдействието на агенцията, която ми беше купила билета, успях да се добера до Софийското летище близо 24 часа по-късно от първоначално предвиденото. След няколко дни изпратих сравнително любезно електронно писмо до компанията, позовавайки се на европейския Регламент и молейки ги да ми изплатят дължимото обезщетение и да не ми предлагат разни отстъпки както преди са правили. В любезен, но категоричен отговор ми бе съобщено, че отмяната на полета е свързана с някакви проблеми в сигурността на самолета и предвид форсмажорността на обстоятелствата не ми дължат никакво обезщетение. Този път прочетох по-внимателно разпоредбите на регламента, както и много статии по темата в мрежата. Разбрах, че имам право директно да се обърна към съда или да търся извънсъдебно разрешаване чрез  органа по контрол на въздухоплаването на държавата, в която се е случило, т.е. Белгия. Допитах се за някои подробности около оформяне на жалбата и до нашата Гражданска въздухоплавателна администрация, но попаднах на не особено отзивчив служител. Така или иначе изпратих електронно съобщение до белгийския орган и те ми върнаха отговор, в който помолиха да попълня конкретен формуляр. Понякога компаниите също искат да се попълни точно този формуляр, приложил съм линкове към него на български и на английски, директното му попълване би спестило време, тъй като в него е описано всичко, което трябва да съберете като информация (номер на полет, номер на билет и т.н). След като попълних формата получих обратна връзка и бях уведомен, че ще трябва да почакам известно време-между 4 и 6 месеца.(за сравнение, една позната писа наскоро на английския орган и получи отговор само за няколко седмици, очевидно има значение коя е държавата). Обърнаха ми внимание и на нещо друго много важно, а именно, че те не са съд и тяхното решение не е задължително за компанията- могат да ги призоват, но не и да ги принудят да платят. Това ме наведе на мисълта за известни пропуски в регламента, но от друга страна си помислих, че трудно съда би игнорирал независимото становище на чуждестранен(в конкретния) случай орган заради нежеланието на дадена компания да плати това, което дължи. Становището беше в посоката, в която очаквах. В резюме става въпрос за следното: направили са своето разследване, компанията не им е съдействала особено(обяснили са, че са имали някакъв проблем със сигурността и толкова) и на базата на информацията, с която разполагат, са приканили авиопревозвача да ми изплати сумата от 400 евро, полагаща се по регламент. Напомниха ми, че това е само препоръка, ако не ми платят да си ги съдя и ако искам да ги уведомя за резултата. Надявах се да ми кажат в прав текст, че не е имало никакви форсмажорни обстоятелства. Така ми се стори, че оставят някаква вратичка, но все пак аз продължих по план и препратих становището отново до превозвача и за пореден път ги приканих да ми се издължат. Освен, че съобщенията им станаха малко по-груби, на моменти дори невъзпитани  от отдела, занимаващ се с жалбите започнаха да ми изпращат някакви технически документации за полета, които ми звучаха като на китайски, но според тях доказват, че повредата в самолета е някакъв вид форсмажорно обстоятелство. В голяма степен бях сигурен, че нещо се опитват да ме баламосват, най-малкото защото нито дума не се споменаваше за становището на белгийците, но реших да направя за себе си двойна проверка. Препратих въпросната документация в ново съобщение до контролната агенция, в което ги попитах дали тяхното становище е базирано и на тези технически документи и ако не, дали тяхното предоставяне би променило становището им. Другото, което направих е да се консултирам с независим експерт по тези въпроси в България. И в двата случая получих отговори, след които вече бях убеден, че ще спечеля евентуално дело в съда. Експертът категорично заяви, че конкретната ситуация не е форсмажорно обстоятелство. Същото потвърдиха и от белгийската агенция, които ми изпратиха и допълнителна информация за практиката на Съда на ЕС, в която обикновено техническите причини не се признават за извънредни обстоятелства, тъй като са част от обичайната дейност на превозвача и той трябва да вземе необходимите мерки. Техническа повреда може да мине за такова обстоятелство в много редки случаи, напр. в случай, че е предизвикана от терористичен акт или фабричен дефект.

Новите обстоятелства не промениха нищо и преминах към съдебната фаза. Намерих си адвокат с опит в такива дела, работещ на добри цени и много оперативен.  Не беше нужно да се виждаме сто пъти, всичко вършехме ползвайки електронната поща и с пълномощни.

Странно се почувствах от следното обстоятелство: след цялата подготовка и проучванията, които проведох- кореспонденция с превозвача, експерти, контролни органи, адвокати  и т.н.- имайки вече пълна яснота и готовност за съда, предоставих наготово всичко, с което разполагах на хора от същия полет, които познавах и те ми заявиха директно или индиректно, че  „не им се занимава“. Бих разбрал всеки, който не иска да извърви целия досаден път, но да не ти се занимава с това да си потърсиш почти гарантирано обезщетение, някой друг да е свършил всичко и от теб да се иска единствено да подпишеш пълномощно на адвокат и да преведеш дребна сума за стартиране на делото, това ми е малко трудно да го разбера. Разбира се, свободна държава сме, признавам и уважавам правото на всеки човек да се отказва от правата си, макар да смятам, че точно по този начин толерираме и стимулираме некоректното отношение към себе си.

Адвокатът ми подготви исковата молба, преведох необходимите съдебни такси и нещата тръгнаха. От компанията настояваха на своето и дори поискаха техническа експертиза от съда. Такава беше назначена и по този начин за първи път се появи и експерт, който да твърди, че авиопревозвачът е в правото си. Първата мисъл, на която ме наведе неговото становище беше свързана с поговорката за това кой поръчва музиката, но това биха могли да бъдат само някакви обосновани предположения, както е модерно напоследък да се говори. Интересно е, че в хода на делото нито експертът нито компанията си направиха труда да коментират нещо от аргументите на белгийския контролен орган, сякаш си живеят в някакъв паралелен свят. Нас експертната оценка не ни притесни ни най-малко. Специалистът дори малко ни улесни като обясни пред съда, че самолети от типа на този, с който съм пътувал са много отдавна в употреба и по този начин косвено изключи хипотезата „фабричен дефект“.

Като резултат от всичко това дойде и логичното решение на първата съдебна инстанция- авиопревозвачът да ми изплати необходимото обезщетение заедно с направените от мен разноски по делото. Кратко точно и ясно, с мотиви около една  страничка. Компанията реши все пак да обжалва и това на мен ще ми струва малко повече чакане, а на тях- малко по-големи разходи. Както се казва „бълха ги ухапала“. Но все си мисля, че ако повече хора знаят за правата си на пътници и по-често ги търсят, авиокомпаниите не биха прибягвали до подобни прийоми на размотаване. Важно е също така при възникване на подобна ситуация пътниците да си разменят контактите, за да могат да предприемат общи или в най-лошия случай координирани действия. В такава ситуация сметката на некоректния превозвач едва ли би излязла.

В момента очаквам решението  на втората инстанция. Цялата сага продължава вече две  години. Убеден съм, че ще спечеля, но дори и да не се случи по някаква причина(вече споменахме- в съда всичко е възможно) не бих си променил мнението, че правилно съм си търсил правата и не съм си загубил времето. С удоволствие бих консултирал повече хора по тези въпроси, макар информацията да е общодостъпна в мрежата. Мога да споделя всичко, което съм изпратил или получил. Ако вървим по утъпкани пътеки може да стане много по-лесно. С доста сходни казуси се запознах напоследък. В голяма част от случаите компаниите откликват още на първото ни писмо, често се съобразяват и с мнението на контролните органи и изплащат обезщетение след като го получат. В никакъв случай не трябва да се отказваме, ако здравият разум сочи, че сме в правото си. Недоброжелателите точно на това разчитат.

Споделям линкове към сайтове с полезна допълнителна информация:

Страница на ЕК, която предлага и мобилно приложение-

http://europa.eu/youreurope

Регламент261/2004http://www.caa.bg

Формуляр на жалбаhttp://www.caa.bg

http://ec.europa.eu

 

Полезен БГ сайт- обезщетение.bg/   http://xn--90aiaaajj3bd8bxe.bg/

 

Полезен английски сайт-https://www.getairhelp.com/en#.VgOu1tLtmko

 

Списък на националните контролни органи в страните от ЕС- http://ec.europa.eu/transport/themes/passengers/air/doc/2004_261_national_enforcement_bodies.pdf

Страницата на ГВАhttp://www.caa.bg

Страницата на Европейския потребителски центърhttp://www.ecc.bg

 

9 коментара

  1. Иван said:

    Сагата почти е приключила. Спечелих и на втора инстанция, сега чакам да се разплатят.

    април 7, 2016
    Reply
  2. Петя said:

    Кой е адвоката, за когото става дума?

    април 21, 2016
    Reply
  3. Иван said:

    Пишете ми на мейла или във ФБ и ще Ви дам контакти!

    април 21, 2016
    Reply
  4. Петко Димов said:

    Благодаря за полезната информация! Добра работа ми свърши.

    юли 9, 2016
    Reply
  5. Aviator said:

    Продължават хората да не си знаят правата, а компаниите повече да наглеят. Не трябва да се отказвате, подавайте жалби!

    март 28, 2017
    Reply
  6. Васил Василев said:

    Здравейте,

    може ли да ми дадете координати на адвоката заел се с делото. Имам подобен проблем и след няколко месеца липса на отговор от страна на превозвача и отказа му да съдейства и след намесата на ГВА явно ще се стига до съд.

    Поздрави

    септември 26, 2017
    Reply
  7. admin said:

    Здравейте,
    Пишете ми във ФБ или дайте някакъв мейл. Ще Ви изпратя контакти.

    септември 27, 2017
    Reply

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *