Личните данни са ни скъпи

Какво представляват  личните ни данни и защо е толкова важно да бъдат добре защитени?

Законът за защита на личните данни гласи, че те са „ всяка информация, отнасяща се до физическо лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано пряко или непряко чрез идентификационен номер или чрез един или повече специфични признаци.“

По-конкретно, такива са: имена, ЕГН, адрес, телефон, месторождение, паспортни данни на лицето (физическа идентичност); семейно положение и родствени връзки (семейна идентичност); професионална биография (трудова дейност); здравен статус, психологическо и/или умствено състояние, сексуална ориентация (медицински данни); расов или етнически произход, политически, религиозни или философски убеждения (обществена идентичност); имотно състояние, финансово състояние, участие и/или притежаване на дялове или ценни книжа на дружества (икономическа идентичност) и др. Лични данни се съдържат напр. и в записите от видеонаблюдение, защото чрез тях можете да бъдете физически идентифицирани по безспорен начин.

Ако нашите лични данни са леснодостъпни, това е предпоставка за различни видове злоупотреби- да се изтегли дистанционно кредит от наше име, да се използват данните ни в подписки за участие в избори , получаване на нежелана кореспонденция от фирми и институции, факти от личния ни живот да станат обществено достояние без нашето желание.

Как можем да защитим личните си данни по най-добрия начин?

На първо място е добре да си знаем правата в тази сфера или поне къде да направим справка при необходимост. Европейският съюз е дал основните рамки на регулирането на защитата на личните данни, а в България тези разпоредби са транспонирани предимно в Закона за защита на личните данни. Компетентният орган в страната е Комисията за защита на личните данни. На нейната интернет страница има много полезна и добре синтезирана информация.

Там можем да си припомним ,  че видеонаблюдение може да бъде извършвано само при наличие на нормативно основание или при нашето изрично съгласие. Това касае включително и действията на нашия работодател.

Личната ни карта също може да бъде копирана само при наличие на нормативни основания или с изричното ни съгласие. Банките и други финансови институции могат да копират личните ни карти във връзка с мерките срещу изпиране на пари. Такова право обаче нямат мобилните оператори. Дори работодателите нямат такова право, а следва само да си запишат данните и да върнат документа за самоличност.

На кого да се оплачем, ако смятаме, че има злоупотреба с личните ни данни?

  1. Можем да подадетм жалба до Комисията за защита на личните данни в едногодишен срок от узнаване на нарушението, но не по-късно от пет години от извършването му.
  2. Да обжалваме действията на администратора на лични данни пред съответния административен съд или пред Върховния административен съд по общите правила за подсъдност.

Жалби в КЗЛД могат да се подават по различни канали(на място, с писмо, по факс, по електронен път), като за улеснение на гражданите е разработен формуляр, който да ги подпомага и ориентира. На мен лично ми се струва излишно изискването подадените чрез електронната поща жалби да бъдат електронно подписани. От друга наша статия знаем, че има институции, за които обикновеното съобщение е достатъчно и това още повече би улеснило жалбоподателите.

На страницата на Комисията са публикувани подробните решения по различни видове жалби. Те представляват много интересно четиво и могат да ни ориентират в кои случаи имаме основания и добри шансове да постигнем успех като се оплачем.

Там можем да намерим редица решения, с които се глобяват политически партии от целия спектър заради злоупотреба с личните данни на граждани по време на подписки за участие в избори. Това стана възможно след като вече можем да проверяваме на страницата на Централната избирателна комисия дали данните ни фигурират в подписки на различните партии и да сигнализираме за установени нарушения.

Голяма част от жалбите са свързани с изтеглени кредити или други подписани договори от името на някого, който дори не подозира за това и разбира едва, когато му потърсят поредната вноска. Тези случаи обикновено касаят и други органи на правораздавателната система и се често се налага Комисията да спре производството, докато се изясни фактическата ситуация. Понякога в резултат на направените експертизи се установява, че гражданинът все пак е подписал съответния договор и опитът за измама е от негова страна, а не от администратора на данни.

Има случаи, в които граждани се оплакват, че техните лични данни са направени публично достояние от сайтове, телевизии, вестници, общински и държавни институции и т.н. Често с личните ни данни без да искаме разполагат и фирми, които ни заливат с нежелани оферти. В такива случаи може да се поиска данните да бъдат заличени, а при отказ да го направят, съответните администратори на данни подлежат на санкции. Друг е въпросът, че понякога в случаите на интернет сайтове е трудно да се установи реалният собственик и да се предприемат нужните действия.

Попаднахме и на казуси, свързани с нежелано видеонаблюдение на работното място или на местоживеенето на граждани, като обикновено Комисията постановява неговото премахване.

Отделни некоректни фирми използват незаконно данните на физически лица, за изготвянето на фиктивни трудови договори. Това би могло да ни създаде сериозни проблеми, тъй като ще се окаже, че дължим на държавата данъци и осигуровки. Тези казуси също са от компетентност на повече институции.

Всички решения на КЗЛД могат да бъдат намерени тук.

Казусите във връзка със защита на личните данни могат да бъдат най-разнообразни. Важно е да си знаем правата и да се информираме периодично. Не трябва да пропускаме да подаваме сигнали срещу нередности във всеки момент, когато установим такива.

 

 

 

Be First to Comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *