„Недосегаемите“ държавни служители

Държавният служител е една от най-недолюбваните породи по нашите географски ширини. Ние сме свикнали по принцип всички да мразим, но като че ли така нареченият чиновник обира точките.

Част от хората не го обичат защото смятат, че е некадърен, корумпиран, мързелив и т.н

В някои случаи това се базира на личен сблъсък и напълно вероятно е оправдано. Но понякога мислим така просто защото това е популярното мнение.

Други го мразят  защото искат да са на неговото място. Смятат, че това е една топла и блага службица, с малко работа, но за много пари, където започнеш ли веднъж, никой не може с топ да те мръдне, а до пенсия ще ползваш редица привилегии, недостъпни за простосмъртните. Част от тези привилегии в представата на мнозина са: сигурна доживотна работа, висока заплата, големи отпуски, не плащаш данъци и осигуровки, не плащаш градски, селски или всякакъв вид транспорт, пенсионираш се с почести, слава, двайсетина заплати накуп и огромна пенсия!

Повечето от тези неща разбира се не са верни, но това не е причина да не вярваме в тях.

Все пак с риск да си навлека нечий гняв, бих си позволил да се опитам да разсея част от митовете.

Не ми се влиза в детайли по темата кои точно са държани служители, по какви закони, с какви правоотношения и т.н. Повечето хора не знаят тези детайли, не са и длъжни.  Под държавни служители  за конкретната статия ще разбираме десетките хиляди трудещи се по реда на Закона за държавния служител в министерства, агенции, комисии, общини и т.н., но в по-широкия смисъл можем да причислим към тази категория и много други. Сърдитата лека, която ни гледа лошо зад гишето в държавното учреждение, обикновено не е държавен служител, но при всички положения е функция на това, което държавният служител работи.

Първо за данъците– повечето разумни хора са наясно, но все пак да обясня за другите- държавните служители плащат данъци като всички останали и в това отношение не са в благоприятно положение спрямо никого.

Относно осигуровките, те се поемат от държавата. Какво означава това? Особеността на правоотношенията на държавните служители  е в това, че работодател им е самата държава.  Някой някога е решил, че вместо държавата да плаща на даден служител, а после да го кара той да й превежда  обратно осигуровки, по-лесно би било самата тя да си ги превежда в съответните фондове. Дали е правилен подход не смея да твърдя. Само смея да твърдя, че когато това се реши и въведе, заплатите на служителите бяха намалени в номинално изражение, за да се запази реалното им такова. Ако бъде решено да се върне стария модел, справедливо би било заплатите да се увеличат с размера на осигуровките, които ще се плащат. Другото би било чист обир.  Как би се отразила в общия случай промяната на държавните служители? Ще стане по-добре за тях, защото ще се осигуряват на по-висока база.

Като стана въпрос за заплати, сякаш от известно време не се говори за революционната реформа, която се случи преди няколко години по отношение  на заплатите на държавните служители. Премахна се класа за прослужено време, като основен мотив беше, че вече няма да е важно колко време си работил, а какво е качеството на работата ти. Сама по себе си идеята е много добра, ако се осъществи както трябва. Какво се получи на практика? Заплатите на десетки хиляди служители замръзнаха(в повечето случаи на много ниски нива) и на практика не са помръднали от тогава. Е, за избрани хора винаги ще се намерят начини. Имам предвид такива с големи професионални заслуги, да не си помислите друго!

Премахна се и възможността държавните служители да получат повечко заплати накуп, подобно на военните и полицаите и това стана доста преди да дойде времето, в което някой би могъл да се възползва от тази възможност. След около две години щеше да дойде времето на първите служители, които са работили 20 години по Закона за държавния служител.

Значително се орязаха също така и отпуските на служителите и в момента разпоредбите в това отношение са силно дискриминиращи в сравнение с тези на Кодекса на труда.

Друг сериозен мит, витаещ в публичното пространство, е този за несменяемостта на държавния служител. Един от основните принципи, заложени в Закона е принципът на стабилитет на държавната служба. Той обаче си остава само едно добро пожелание. Кодексът на труда дава редица възможности да се защитим от уволнение, които Законът за държавния служител умишлено или не- според мен си е напълно умишлено- не дава. Например не се дава защита при определени заболявания, няма защита за синдикална дейност- имаш право да се сдружаваш, но на своя отговорност, никой от нищо не те пази. Тези неща дори са толкова важни макар да не виждам смисъл да ги има като ограничения. За сметка на това обаче  няма никакви изисквания за подбор при съкращаване на длъжност. Например имаме трима старши експерти, набелязали сме си да махнем един, закриваме едната бройка и никому не сме длъжни да обясняваме защо махаме точно този. Ако формалните процедури са спазени, служителят не може да направи почти нищо в съда. Почти толкова скандална е ситуацията с годишните атестации, при които двама души- в някои случаи на не особено високи позиции- могат да се уговорят и да уволнят трети, без последният да може да направи каквото и да е. Тази хипотеза се реализира рядко, но самият факт, че съществува е достатъчно притеснителен.

Не казвам, че не трябва да има механизми за уволнение на некадърни или провалили се по друга причина служители, въпросът е, че те също са хора и граждани на тази страна и макар спецификата на работата понякога да изисква ограничение на правата им, те би трябвало да могат да се защитят от произвол и незаконни действия спрямо тях.

Не искам написаното да навежда на мисли колко зле е положението при държавните служители и едва ли не да карам някой да ги съжалява. Който се е хванал да работи тази работа, би трябвало да си е преценил плюсовете и минусите. Ако пък смята, че нещата не са наред, може да се опитва да ги промени. Просто би било по-добре да сме информираме преди да хвърляме камъните. В качеството си на граждани не дължим съжаление на държавния служител, а трябва да изискваме много от него.  При взаимоотношенията ни с администрацията не важат пазарните принципи. Обикновено услугата, за която сме се обърнали към служителя, не можем да получим другаде. В същото време заплатата на служителя идва и от нашия джоб и ние следва да се отнасяме към него като работодател към служител. Добре е ако можем да го правим така, както го правят добрите работодатели- да  сме безкомпромисни с мързеливите, некадърните и корумпираните, но да сме в състояние и да оценим и поощрим заслужилите. Така може би ще успеем да отсеем хората с мисия от тези, които просто искат да си получат заплатите. И в крайна сметка ще получим обслужване на необходимото високо ниво.

 

Всеки може сам да се убеди дали твърденията, изложени в статията са верни като сравни разпоредбите на Закона за държавния служител с тези на Кодекса на труда

Be First to Comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *