Писмо в бутилка до кмета

Има ли дупки по Вашата улица? Неприятно е, нали?! А какво бихте казали ако изобщо нямате асфалтирана улица?

Това изобщо не е невъзможно в нашата страна, особено в новозастроените райони. Общините са длъжни да изградят нужната инфраструктура, но не е ясно в какви срокове, а оскъдните финансови средства допълнително ги затрудняват.

Какво да направим в такава ситуация – да палим свещи с горещи молби слънцето да огрее и нашата улица(буквално и преносно) или да се опитаме по някакъв начин да ускорим процесите?

Преди години бях на квартира в блок, до който улицата представляваше  черен път с огромни локви когато завали.

Първите „заселници“ обясняваха, че от години пишат писма до различни институции, но така и асфалтирането и осветяването на улицата не се беше случило. Вероятно и през тези първи години общинската управа е смятала, че не е рентабилно за сравнително малкото хора, които населяват блока да се прави такава сериозна инвестиция, но за това можем само да гадаем.

Така или иначе блокът постепенно се засели с повече хора и недоволството от липса на улица и на осветление се засили. Засилиха се и връзките със съседния блок и желанието за предприемане на някакви общи действия  за решаване на проблема. Писмата до общината продължиха, но без особен успех. Тогава импровизиран инициативен комитет от двата блока реши да засили натиска и да използва и средства, различни от стандартните.

Все по-често чувам при наличието на някаква нередност някой да плаши институции или търговци с израза „Ще извикам „Господари на ефира!“. Едва ли „господарите “ или подобни формати могат да откликват на всички сигнали, но така или иначе личните ми наблюдения сочат, че включването на медии и особено телевизия в даден процес  често ускорява неговото развитие. До този извод явно беше достигнал и нашият инициативен комитет и беше организирано събрание на калната улица, на което бяха успели да осигурят присъствие на една от големите български телевизии. За да бъде по-атрактивно, бяха се погрижили да има забавни моменти като рецитиране на специално написано по темата стихотворение, а кулминацията беше пускането на писмо в бутилка в една голяма локва, което трябваше по някакъв начин да стигне до кмета. Писмото съдържаше едно единствено изречение – „Иде ли асфалтът?“.

Отзвукът беше много добър, а резултатите последваха почти мигновено. Буквално дни след това започнаха строителни работи. Трудно ми е да повярвам, че друго, различно от краткия телевизионен репортаж е ускорило така процеса. В идеалния случай би трябвало писмото до отговорните институции да е достатъчно, но ако не се случват нещата, не следва да пренебрегваме и другите възможни канали за влияние

Е, не дойде точно асфалт, а павета (не съм сигурен кой от вариантите е за предпочитане), но всички останахме много доволни.

Отдавна не живея на този адрес, но понякога ми се случва да минавам и с умиление се сещам как изглеждаше улицата преди и какво представлява сега. Предполагам, че преките участници в тази дългогодишна сага изпитват огромно удовлетворение от това, че с общи усилия успяха да си създадат уютно местенце за живеене и да направят квартала си по-хубав.

ULITSA3

Така изглежда улицата днес. Виждаме, че има известен проблем с паркирането, но пълно щастие няма, а и трябва да има поводи за нови граждански инициативи 🙂

 

Това е статия за репортажа по телевизията.

http://www.btv.bg/article/1846477129-Stolichani_napisaha_poema_Ide_li_asfaltat.html-

в коментар е даден и текстът на поемата

One Comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *