Полуелектронна зона

Електронното управление е нещо, за което постоянно се говори, но сякаш все още малцина от нас са успели да видят негово реално измерение.

Похвални са усилията на институциите, които се опитват да въвеждат нови и по-високи стандарти в обслужването на гражданите, но понякога чрез уж електронизацията и автоматизация на процесите се постига точно обратния резултат.

Така например един приятел наскоро установи, че отнема значително повече време и усилия да си извадиш стикер за паркиране в зелена или синя зона на София като си подадеш документите онлайн, отколкото ако отидеш да ги подадеш лично.

Ако следваме нормалната логика, онлайн подаването би следвало да ни спести висенето по опашки. Вероятно това е била и идеята на Центъра за градска мобилност при въвеждането на тази опция. Освен това да не предлагаш онлайн формуляри през 21 век изглежда като белег на сериозна технологична изостаналост.

Така или иначе гражданинът трябва да си приготви необходимите документи, да ги снима/сканира и да ги прикачи към електронното заявление. Изпраща го и получава веднага обратен мейл с входящ номер. До тук добре. Оказва се, че трябва да изчака 15 работни дни, за да му бъде разгледано заявлението. Това създава известно неудобство, особено ако бързаме, но да кажем, че има известна логика- все пак служителите, обработващи заявленията, не са роботи, пък и вероятно десетки хиляди столичани са решили да се възползват от този по-бърз и удобен начин за комуникация.

Онлайн подаването оказва се не означава и онлайн или поне дистанционно получаване. Гражданинът получава мейл, с който го приканват да заповяда в един от трите пункта, където се издават стикерите, да си плати и да получи своя.

Вероятно има причини за това. Може би съществуват технически пречки да се плати дистанционно, да се извърши служебна проверка за наличие на валидно свидетелство за управление, да се достави стикера лично или дори да се изгради електронна система с безналични стикери, които служителите могат да проверяват с четец.

Но да предположим, че това няма как да стане и трябва да се отиде лично. Поне би трябвало човекът да е спокоен, че ще мине с предимство. Документите му са подадени и одобрени, трябва само да плати и получи стикера- фасулска работа.

Тук следва уловката:

По разказа на моя приятел, в офиса, който е посетил е имало ясно разграничени две огромни опашки – едната за подаващи документи, другата за такива, които трябва само да платят. Имало е дори и човек, който да упътва заблудените. До тук с добрите новини. Работили са цели пет гишета за подаване и една каса. На гишетата за подаване са се сверявали необходимите документи, което си отнема време. Но в момента, в който стане ясно, че всичко е наред, гражданинът директно минава на касата, а за хората от другата опашка е оставало да се молят на едновременно забавяне от петте други гишета, за да имат някакъв шанс да напреднат.

От директните наблюдения на моя приятел могат да се изведат следните изводи:

-ако си подадете заявление за локално платено паркиране на пътно превозно средство на живущите в жилищни имоти, попадащи в зоните за почасово платено паркиране онлайн, целият процес ще ви отнеме близо месец и няма да ви спести висенето по опашки, изхабените нерви и всички останали съпътстващи „екстри “- даже може да добави към тях.

– ако решите, че няма нужда да правите това, което обикновено се прави в 21 в., можете просто да се наредите на опашка в някой от трите офиса за подаване на заявления и да си свършите работата веднага в рамките на до 30 мин.

Така и не става ясно тогава какъв е смисълът от предоставянето на електронните услуги и защо толкова се натискаме да ги въвеждаме.

В конкретния случай не изключвам просто да е ставало въпрос за слаба организация във въпросния офис. Може би е нещо, което лесно може да се коригира. Ще се обърнем към отговорните институции и ще попитаме.

Притеснителното е, че на много други места нещата изглеждат по същия начин. Правим нещата до някъде и не се интересуваме от крайния резултат. Искрено се надявам на все по-голяма гражданска нетолерантност към подобен тип „подобряване“ на обслужването.

 

 

 

 

 

 

One Comment

  1. Д. Димов said:

    Същата тегавина е и с издаването на карта за градския транспорт. Сто пъти се опитах да си прикача снимка, дори звънях да ги питам дали не бъркам нещо, а в крайна сметка занесох една истинска и си извадих карта за 5 мин.

    ноември 5, 2018
    Reply

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *