Помагат ли глобалните социални мрежи за справяне с локални проблеми?

Напоследък изглежда, че губим прекалено много време във висене в социалните мрежи- правим си селфита, тагваме се, шерваме, лайкваме и всичко друго, което се включва в несъществуващата до скоро терминология.

Все пак не трябва да се забравя, че Фейсбук и другите подобни платформи имат и много полезни функции. Те представляват удобен инструмент за прояви на гражданска активност и притежават някои безспорни предимства: можем да обединим усилията си със съмишленици без да се налага дори да излезем от къщи, без да ходим по досадни събрания, да подаваме молби за членство, да се налага да се ангажираме директно с дадена организация или кауза. Свободни сме да се включим или откажем във всеки един момент.  За разлика от всевъзможните форуми из нета, в социалните мрежи не сме напълно анонимни и в голяма степен знаем или можем да разберем кои са другите хора, с които сме се сдружили. Не е нужно да се надвикваме с останалите и всеки има възможност да изложи своите аргументи.

Средствата, които предоставят мрежите са наистина много и е въпрос на преценка кое е най-подходящото за конкретния въпрос- организиране на петиция, на еднократно събитие, създаване на страница или група, или нещо по-специално, което ни е хрумнало.

Аз лично изпитвам голяма симпатия към инициативите, които са създадени с цел да решават някакви проблеми на локално ниво. Представата ми за тях е като за едно виртуално общо събрание на дадения град, село или квартал. А и първо трябва да изчистим собствения си двор, преди да започнем „да решаваме“ и глобалните проблеми J

В една такава група във Фейсбук за решаване на квартален проблем- Метро и за Дружба 2 попаднах без да имам нищо общо с този квартал. Приятел ме добави и реших да не излизам от нея, защото колкото повече хора има в дадена група, толкова по-голяма тежест би имала, а след като каузата е добра и нищо не ми струва, какво пречи да направя тази услуга. Така или иначе ми беше интересно да видя какво ще се случи и останах.

Драмата се състоеше в това, че новия участък от метрото минава много близо до квартала, но някой(или по-скоро никой) не се беше погрижил да осигури пешеходен достъп до него за хилядите му жители.  Хората сами си направиха някакви нерегламентирани пътеки и борейки се с кал, бездомни кучета и всякакви други препятствия, най-смелите успяваха да се доберат до заветното  метро.

https://www.youtube.com/watch?v=GuRRZTOohiM

това клипче достатъчно добре описва ситуацията

 

Групата премина през различни етапи. Както обикновено, в началото имаше сериозен ентусиазъм и повече хора пишеха вътре и даваха идеи. Формираха се инициативни комитети, пишеха се писма, организираха се срещи  кмета, с доброволен труд бяха облагородени пътеките и т.н. Ангажираха се какви ли не хора- политици, журналисти, бизнесмени, както и най-обикновени граждани. Всеки се опитваше според сферата на професионалните си компетентности и контакти да допринесе за по-силен натиск спрямо общината. Получи се доста добро медийно отразяване, проблемите бяха поставяни в общински съвет и на други места.

Въпреки получените обещания от местните власти(за асансьори, надлези, тунели), бързи резултати не се получиха и това сякаш охлади първоначалния ентусиазъм. Постепенно започна типичното за нашите ширини противопоставяне и все по-често се наблюдаваха лични, професионални, политически и каквито се сетите заяждания- твоят вестник е по-тъп от моето радио, ти защо не си махаш предизборните плакати и др. Изглеждаше, че групата може и да не просъществува още дълго, поне не и в този си вид.

Тогава на помощ  дойдоха нови идеи за използване на потенциала, събран в групата(над 2400 души)-започнаха да се появяват предложения за работа,  да се организират споделени пътувания до центъра, обменяше се всякаква полезна информация.

В крайна сметка упоритостта, постоянството и търпението на хората се възнаградиха. Около 5 години след създаването на групата, най-после беше изграден тунел, който значително улеснява достъпа до метрото. Доколкото разбирам(все пак не живея там) пълното щастие все още не е постигнато и сега чакат да им се довърши някаква улица, но стъпката е огромна. Убеден съм, че, макар и малко позакъснели, резултатите  нямаше да бъдат постигнати без сериозния граждански натиск, и в частност усилията на точно тази група, което идва да покаже, че има смисъл да се занимаваме.

 

Днес борбените дружбенци  имат  други проблеми- организират им дрифтове с коли под прозорците, вдигат им шум от събития наблизо и др. неща, които изглеждат дребни на фона на това, през което минаха и съм сигурен, че ще се справят  и с тези проблеми с лекота.

 

Допълнителна информация:

http://spasimetroto.org/druzhno-za-druzhba-2.html

http://www.dnes.bg/sofia/2015/12/11/tunel-za-2-mln-do-metroto-a-grajdanite-po-baira.286263

http://druzhba-sofia.com/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8/%D0%BF%D0%B5%D1%88%D0%B5%D1%85%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B2%D1%80%D1%8A%D0%B7%D0%BA%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B6%D0%BA-%D0%B4%D1%80%D1%83%D0%B6%D0%B1%D0%B0-2-%D1%81-%D0%BC%D0%B5%D1%82%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%86%D0%B8%D1%8F-19

Be First to Comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *