Равно възнаграждение за еднакъв труд -утопия или задължение по закон?!

Върховният административен съд излезе този месец с много интересно решение, което вероятно доведе до сериозни трусове на трудовия пазар у нас. Макар да касае казус в държавната администрация, подходът би могъл да се използва при почти всяка една организация в страната.

За какво става въпрос?

През 2014 г. бивш служител на Министерството на околната среда се жалва в Комисията за защита от дискриминация, че е изпълнявал сходни функции с друг служител на същата длъжност в неговото звено, а също така притежава същите образование и професионален опит, но въпреки това му е определено значително по-ниско основно възнаграждение. Позовава се на Закона за защита от дискриминация, който съдържа специални правила, имащи за цел предоставяне на антидискриминационна защита на работниците и служителите при упражняване правото им на труд.

Разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от Закона гласи, че работодателят осигурява равно възнаграждение за еднакъв или равностоен труд.

 

Комисията за защита от дискриминация установява, че действително двамата служители са имали сходни длъжностни характеристики и различното им третиране не е оправдано.

Министърът обжалва решението на Комисията и административният съд отсъжда, че различното третиране не е израз на дискриминационно отношение, а на факта, че възнагражденията на служителите са определяни по различни нормативни уредби на формиране на възнагражденията, следствие по-късният момент на постъпване на работа на жалбоподателя.

Върховният административен съд обаче не приема тези доводи. Според неговото решение дискриминация е налице при прилагането на различни правила към сходни положения или при прилагане на едно и също правило към различни положения. Принципът на равенство в третирането изисква еднаквите случаи да бъдат третирани по един и същи начин и забранява сходно третиране на различни случаи.

Този принцип не е спазен в утвърдените именно от министъра на околната среда вътрешни правила за заплатите в МОСВ. Те допускат различно заплащане за равностоен труд с оглед моментът на постъпване или преназначаване на служба. Лице преназначено февруари 2012 г. година за една и съща длъжност, образователна степен и ранг и аналогична дейност получава значително по-високо възнаграждение от лице назначено през октомври същата 2012 година.

Така Върховният административен съд потвърждава наличието на дискриминация и задължава министъра да плати разноските по делото на жалбоподателя и на Комисията за защита от дискриминация.

Какво следва?

Ако все още не го е направил, дискриминираният бивш служител вероятно ще потърси по съдебен ред компенсация за пропуснатите ползи през двете години, в които е работил за министерството. На базата на влязлото в сила решение, шансовете му изглеждат доста добри. Още по-интересно обаче би било ако се реализира хипотезата хиляди други държавни служители, а защо не и работещи в частния сектор да си потърсят правата по чл. 14, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация. Вероятно тогава на част от работодателите ще се наложи да предвидят значителни суми за бъдещи компенсации, но по-важното е, че ще бъдат принудени да си изработят ясни правила, избягващи неравното третиране и субективизма.

 

Решението на ВАС можете да видите тук

 

One Comment

  1. Недева said:

    Браво на колегата! Повече хора трябва да си търсят правата!

    ноември 5, 2018
    Reply

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *