Смелчаци или шушумиги?!

Един потресаващ видеоклип обикаля виртуалното пространство през  последните дни. Случката е от града, в който съм израснал- Бургас, но ми се струва, че би могла да се случи навсякъде. Млад човек напълно безпричинно рита възрастна и безпомощна жена на обществено място.

Кадрите предизвикаха бурно възмущение, като сякаш най-разгневени бяхме от реакцията на част от присъстващите. Ако се съди по коментарите по форумите, всеки един от нас веднага е щял да се нахвърли на злодея и да го пребие, но за зла участ точно в онзи момент там не сме били ние, а онзи господин с ръцете в джобовете, на когото никак не му се занимаваше да взема отношение. Възобновиха се и част от дежурните дискусии за връщането на казармата, за липсата на мъже или тяхното изнежване и т.н.

Как така от една страна уж няма мъже, а от друга, като се зачетеш в заканителните коментари, оказва се всеки би се притекъл на помощ? Всички сме наясно, че едно е да си пред клавиатурата или с чашката в ръка, друго е живия живот и доказателствата за това са безбройни.

Реших и аз да поразсъждавам по хипотезата какво бих направил в тази ситуация. Веднага си представих как още когато младежът наплюва жената, аз съм ставам му завъртам два шамара и от позицията на по-големия си житейски опит му давам урок по уважение към по-възрастните. Направо излязох извън кожата си, когато си представих, че на мястото на жертвата е някой мой близък. Тук вече мислено засипах „бияча“ с юмруци и ритници. Дали точно така щеше да стане, зависи разбира се от много фактори, но никой не може да ме спре да си представям.

Според мен всеки от нас е попадал в малко или много сходни ситуации. Спомних си за две от тях с мое участие/неучастие и те ме накараха да не бъда толкова критичен към други хора. Случайно или не и двете се случиха точно в Бургас. В единия случай две гаменчета на по 16-17 години се закачаха безпричинно с една жена в автобуса, седнала пред тях. Жената се обърна и им направи забележка. Допуснах, че може да стане някакъв проблем и реших да наблюдавам ситуацията по-отблизо. Конфликтът сякаш спря, но когато момчетата тръгнаха да слизат, едното от тях пътьом наплю жената и слезе. Изпитах огромно желание да сляза и да го заритам, но не го направих. Не знам дали това щеше по някакъв начин да промени станалото, но така или иначе ми стана много тъпо. Жената беше циганка. След като автобусът потегли, тя започна да нарежда как ако някой от техните хора направи нещо подобно, всички биха скочили, а в този случай целият автобус си е замълчал. Не знам дали беше права, но на мен в този момент ми стана още по-гузно. Тя наистина нищо не беше направила и с нищо не беше заслужила това. В този случай дори не става въпрос за някакъв страх от тези двама недорасли тинейджъри. По-скоро беше липса на бърза и адекватна реакция. Може би трябваше да се намеся веднага, да застана до нея, знам ли?

Ако в горната случка не може да се говори за страх, то трябва да си призная, че в една друга ситуация беше доста по-различно. Разправия между пешеходци (мъж и жена) и водач на огромен черен джип прерасна в обяснения кой е селянин и кой гражданин. Подмятанията за произход  нещо не се харесаха на водача на джипа и той слезе да търси саморазправа. Изглеждаше респектиращ, а другият човек беше по-възрастен и с по-скромни габарити. Събитията се развиваха доста бързо и докато осъзная какво става, пешеходецът беше проснат на земята и с ужас в очите очакваше това, което ще последва. Жената с него започна да вика за помощ. Наоколо нямаше никой, освен мен. Признавам си, че малко се поуплаших, а страхът понякога действа парализиращо.  Рискът да отнеса някой и друг шут в приближаващото меле изглеждаше много реален. Само който не е бил в такава ситуация, не знае как се покачва адреналинът. Уличката беше тясна и нямаше как да заобиколя. Единственият вариант да се размина със ситуацията беше да се врътна и да тръгна в обратната посока. Ако кажа, че не ми е минало през главата, ще излъжа, но си помислих, че после много би ме било срам от себе си. Никой нямаше да знае, но не знам как щях да се погледна в огледалото след това. Страх не страх, бях останал без избор в тази ситуация и се затичах, за да се намеся по-бързо. Не знам дали моето отиване повлия или просто на якия човек му дожаля за другия, но се отказа да го удря. Тегли му една майна и го остави. Отдъхнах си, че не се наложи да меря сили с този побеснял здравеняк, а в същото време бях доволен, че преодолях страха в тази ситуация.

Имал съм и други случки в единия и другия вариант, но няма смисъл да изпадам в подробности. Идеята ми е, че едни и същи хора могат да реагират по коренно различен начин в сходни ситуации. Понякога е възможно да сме изключително смели (особено ако се налага да защитим близък), друг път реагираме бавно или просто се проявяваме като страхливци. На всеки може да се случи.

Признавам, че също се възмутих от бездействието на човека с ръцете в джобовете, но не изключвам варианта в други ситуации той да е проявявал и много по-голяма смелост отколкото бихме си представили. Браво на жените, които застанаха  на пътя на обезумелия младеж, взел камък и то след като току-що са видели на какво е способен. Вероятно и те не винаги са били така смели.

Избягвам да съм толкова критичен към другите, след като самият аз не съм показал чудеса от храброст, но наистина ми се иска в нашето общество да се получи така, че да не допускаме ситуации като тази от спирката и да реагираме по-адекватно. Оправдания за бездействието винаги можем да намерим, не сме разбрали какво е станало, били сме далеч,  жената или децата са били с нас, уплашили сме се, болни сме и т.н.

Може би било добре да сме предварително подготвени за такива ситуации, да се говори в училище, вкъщи, по медиите. Вярвам, че смелостта , състрадателността и готовността да помогнем могат и трябва да се възпитават. Когато си представим, че беззащитния човек на улицата може да е наш родител, дете, брат, сестра и т.н., когато осъзнаем, че държавата не е само институциите, от които изискваме, но и всички ние, които трябва да даваме на това общество, когато разберем, че трябва да ни е страх повече от собственото ни бездушие, отколкото от шамарите, които можем да отнесем, тогава вероятно в следваща такава ситуация ще реагираме по съвсем различен начин.

Скандалният видеоклип– не се препоръчва за малки деца или хора със слаби нерви

 

Be First to Comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *