Шах без граници

Като малък се опитвах да играя шахмат. Не станах добър шахматист, но и до днес ми е слабост тази игра и освен че убивам понякога времето си с блиц партии в градинката пред Народния театър, следя с интерес шахматните събития по света и у нас. Периодично ми попадат в полезрението новини за провежданите турнири и наскоро се загледах в регламента на един. Наби ми се в очите различната входна такса за участие на българи и чужденци. Обявено беше, че чужденците трябва да платят повече, макар и с малко.

Веднага се сетих за едни не толкова далечни времена, в които заведенията по курортите предоставяха различни ценови листи според езика, на който говорят туристите, същото се отнасяше нощувки, за таксиметровите услуги, за достъпа до различни атракциони, дори за достъпа до образование – университетите смъкваха по няколко кожи от гръцки и др. студенти и те получаваха дипломи преди дори да са научили езика. Българите страдаха от реципрочно отношение в цяла Европа. Достъпът до голяма част от услугите беше прекалено скъп за нас, не само поради по-слабата ни покупателна способност, но и поради различните цени, предлагани за местни и чуждестранни лица.

Тези неща се промениха в хода на преговорите и последвалото присъединяване на България към Европейския съюз. За страната ни започнаха да важат принципи като недискриминация на основание гражданство[1], както и правила, осигуряващи свободното движение на хора, стоки, капитали и услуги[2]. Друг е въпросът дали всички разпоредби се спазват винаги и навсякъде, но е  факт, че към настоящия момент положението  е съвсем различно – младите масово заминават да учат в престижни университети, понякога напълно безплатно, достъпни за нас са огромно количество услуги в рамките, че и отвъд Европейския съюз. Макар спортните дейности да не са хармонизирани в европейското законодателство, общите принципи важат и за тях. Европейската комисия наблюдава как се спазват тези принципи[3], а вече е натрупана и сериозна съдебна практика по някои казуси. Достатъчно е да споменем случая Босман, след който се случи революция в спортните трансфери.

По тази причина много се изненадах като видях този дискриминационен регламент на турнира. Годината вече е 2016-та,  9 години след присъединяването ни към ЕС. Организатори бяха федерацията по шах и един от най-големите ни курорти, което е още по-странно, тъй като спортните федерации би трябвало да са наясно поне в някаква степен с европейските правила, а големите фирми от туристическия бранш би следвало още след законодателните промени от 2005 г. да са „влезли в час“. Загледах се по-внимателно и в предишни турнири и видях, че този случай не е прецедент и дискриминация е допускана и по-рано.

Прецених, че въпросът е принципен и нещата не трябва да останат така. Такива дребни на пръв поглед нарушения влияят върху имиджа на страната и е добре да ги отстраняваме едно по едно. Още повече, че така ще „имаме очи“ да си търсим правата в други държави от ЕС.

Едно е обаче да знаеш, че нещо не е правилно, друго е да знаеш на кого да се оплачеш, за да решиш проблема. Проведох малко консултации с познати юристи и стигнах до следните възможности: би могла да се сезира Комисията за защита от дискриминация за нарушение на Закона за защита от дискриминация. Антидискриминационни текстове има също така и в Закона за туризма и  Закона за физическото възпитание и спорта. Би могла да се сезира Комисията за защита на потребителите, както и инспектората на Министерството на младежта и спорта. Могат да се оплачат не само чуждестранни състезатели, но и такива като мен, които са забелязали лошата практика. В чужбина българските състезатели биха могли да се оплачат от такива практики в аналогичните местни държавни органи. Почти всички имат създадени удобни форми за контакт на различни езици.

Все пак реших, че е най-коректно да се обърна първо към организаторите. Организацията на турнири в който и да е спорт не е толкова лесно нещо и все по-малко хора се нагърбват с нея. Законите са за това, за да се спазват, но съм склонен да вярвам, че нарушаването им не винаги е злонамерено и по-добре да се опитаме да им обясним грешката, отколкото да им „осигурим“ някаква санкция и да ги откажем от подпомагането на спорта. Написах един имейл до организаторите, в който се опитах накратко да обясня какъв е проблемът и любезно ги помолих да отстранят нарушението и да обяснят и на клубовете да не правят така.

В много кратки срокове от федерацията се свързаха с мен. Благодариха ми за имейла, обясниха ми, че приемат напълно аргументите ми и ще отстранят тази практика, като дори ще го уредят това в някакви вътрешни правила. Не разбрах как точно ще процедират за конкретния турнир, за който ги сезирах, дано още при него да се постави ново начало или по-точно край. Надявам се, че съм успял да направя едно съвсем дребно добро дело в качеството си на гражданин на ЕС и, че няма да ми се налага да занимавам държавните институции.

Понякога за да бъде решен даден проблем е  достатъчно просто да бъде поставен на правилното място и в подходящата форма. Близкото бъдеще ще покаже дали това е бил правилният подход в конкретния случай. Ако се окаже, че не е, ще разказвам по-късно как са реагирали институциите.

Допълнителна информация:

Подаване на сигнали в КЗП

Контакти с КЗД

Контакти с Министерството на младежта и спорта

[1] Член 18 от Договора за функциониране на ЕС

[2] Дял 2 и4 от Договора за функциониране на ЕС

[3]Тук може да се прочете интересен доклад по темата

http://ec.europa.eu/sport/library/studies/study_equal_treatment_non_nationals_final_rpt_dec_2010_en.pdf

Be First to Comment

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *