Гълъбови вълнения

Преди време ви разказах за премеждията на един прилеп и какво трябва да правим, когато попаднем на пострадало диво животно. По ирония на съдбата, от тогава подобни случки покрай мен или мои близки силно зачестиха.

Ще разкажа накратко три от тях, всички свързани с гълъби.

Един ден върху климатик до прозореца в работата ми, кацна гълъб, оплетен в найлонова торбичка. Можеше да се движи и с нея, но очевидно изпитваше затруднения и беше много опасно да продължи така. Опитахме се с колегите да го хванем, за да го освободим, но не беше толкова лесно, защото отлиташе щом посегнехме. Фактът обаче, че се връщаше малко след поредния опит, ни наведе на мисълта, че все пак гълъбът търси някаква помощ, макар и да го е страх. Положихме малко повече усилия и успяхме да хванем торбичката. Колежката светкавично я изряза покрай крилете и така го освободихме.

Няколко месеца след това, пред дома ни приятелката ми намери гълъбче със счупено крило. С помощта на съседка го е прибрала в кашон и се е свързала с представители на добре познатите ни вече  Дивите животни. Още преди аз да успея да се добера до вкъщи, доброволец на организацията беше дошъл със собствен превоз и откарал птичето в обслужващата ги клиника Добро хрумване. В следващите дни държахме връзка с клиниката, за да следим състоянието на гълъбчето. Попитахме ги дали имат нужда от някакво съдействие и те ни помолиха да отидем до пазара на Подуяне и да купим малко храна за гълъби. Оказа се, че такова едно действие не отнема нито много време, нито много пари, но пък е жизненоважно за функционирането на подобен тип организации, работещи най-вече на доброволен принцип.

Като цяло всички подкрепяме дейността на тези доброволци, вече сме свикнали, че ги има и дори ставаме по-взискателни към тях. Но може би не трябва да забравяме, че за да ги има тях, трябва останалите да оказваме съдействие според възможностите си. Дали с дарения на скромни суми, на храна или просто на част от свободното ни време, все би било от някаква полза. Не би трябвало да смятаме, че с подаването на сигнал за бедстващо животно, вече сме си свършили работата. Ако имаме възможност да направим нещо повече, не би трябвало да я пренебрегваме.

Третата история има и леко комичен оттенък. Докато се разхождахме в градинката зад блока, попаднахме на гълъбче, което изглежда имаше проблем и не можеше да лети. Когато се приближиш повече към него подтичваше леко и толкова. Нямахме с какво да го хванем, нито къде да го сложим. Не знаехме и дали по това време(късен неделен следобед) клиниката щеше да бъде отворена. Затова позвънихме на същия доброволец, който беше помогнал в предишния случай. Човекът си заряза неделните занимания и пристигна за по-малко от 30 минути, в които ние се опитвахме да браним гълъба от кучетата и малките деца, които го нападаха. При един от кучешките набези, гълъбът успя леко да политне, колкото да се отдалечи малко от мястото, но очевидно продължаваше да има затруднения.

Така или иначе спасителният екип(по-скоро човек, оборудван с всичко необходимо) беше вече налице и трябваше гълъбът просто да бъде хванат. Кибиците се отдалечихме, за да не го стреснем. Напрежението се покачи. Изкуших се да извадя телефона и да направя клипче или дори живо излъчване по Фейсбука на спасяването на горкия гълъб, но си помислих, че не ми отива много на възрастта и се  притесних да не ми се смеят насъбралите се съседи.

Спасителят ловко замахна с приспособлението(може да е нелепо, но наистина нямам представа как се казва това нещо, с което хващат птиците) и ….гълъбът с още по-голяма бързина размаха криле и отлетя нависоко към покрива на блока.

Цялата операция се оказа провал. Само разходихме напразно човека. Той обаче прояви разбиране и също беше убеден, че на гълъба му има нещо, но явно това нещо не беше чак толкова сериозно, че да се остави да го хванем. Ние не сме имали намерение да подаваме фалшив сигнал, просто така се случи. Все пак е добре да внимаваме и с това, защото за никого не е приятно да си губи времето, изпълнявайки някаква доброволна мисия. Следващия път ще внимаваме повече. Разбрахме, че сигналите за пострадали животни са се увеличили десетки пъти и доброволците изнемогват.

Не знам дали честите сблъсъци с гълъби са някакъв знак от съдбата. На мен лично би ми стигнала тая награда по-рядко да ползват колата ми за тоалетна. Засега не се получава. Но пък от друга страна, нали било на пари!

 

One Comment

  1. Врла почитателка said:

    Много ще се радвам повече хора да откликват и да не подминават.Бъдете здрави!

    август 2, 2017
    Reply

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *